Франция на прага на нов опасен тероризъм (Обзор)
Убийството на един скромен гимназиален учител подпали фитила между Париж и Анкара
“Досега във Франция сме имали два големи периода на атентати и бих казал, че сега навлизаме в трета фаза, която може би е най-опасната. Днес стигаме до съвършено нов тип терористични нападения. Те не са свързани нито с чуждестранни сили, нито с чужди организации, нито с дейността на Франция зад граница. Стигаме до нещо като опит за налагане на религиозни закони - тези на шериата пред тези на държавата.”
Това заяви в интервю за БНТ преди дни френският журналист Никола Стокер, който лично е познавал обезглавения в Париж учител Самюел Пати. Това мнение се подкрепя и от специалиста по ислямизъм от Сорбоната Бернар Рожие, който пред радио “Юроп 1”
описва новия тип
терорист като
“човек в
абсолютна
анонимност,
който не воюва открито, но е пропит с ислямизъм. Той не е член на джихадистка организация, не е наблюдаван от разузнаването, не е получил заповед отвън, не е трениран в лагери на “Ал Кайда” или “Ислямска държава”. Той е формиран от средата си.”
Убийството на Пати, макар и извършено по зверски начин в Париж, който е особено горд от своите светски републикански ценности, далече не е най-страшният терористичен акт, който страната е преживявала в последните години. Фактът обаче, че той намери такова огромно отражение по целия свят, ясно показа до каква плашеща степен се е задълбочила пропастта между християнския и мюсюлманския свят.
Франция е държавата в ЕС с най-голямо мюсюлманско население - над 5 млн. души (според неофициални данни дори 15 млн.), а ислямът е втората изповядвана религия след християнството. По-голямата част от мюсюлманското население пристига от Магреба през 60-те години на миналия век след края на алжирската война и окончателния разпад на колониалната система и днес в страната расте четвърто поколение с имигрантски корени. Въпреки огромните усилия през годините обаче проблемът с интеграцията на тази част от френските граждани не само не намалява, а се задълбочава все повече и повече. Цели райони в Париж и други големи градове отдавна вече се ползват със славата на “трудни квартали”, които живеят по собствени правила и където дори полицията рядко се осмелява да припари. Тези места, които политически по-некоректните не се притесняват да наричат “гета”, се оказаха като поднесени на тепсия за проповедниците на радикалния ислям.
Само месец преди обезглавяването на учителя във Франция излезе доклад на бивш генерален инспектор по образованието, който разкрива как постепенно от 90-те години насам
държавните
училища се
ислямизират
и светското образование отстъпва на заден план. Според доклада повечето нарушения срещу светския характер на училището идват от учениците и техните родители. Те оспорват установени норми като смесването на момичета и момчета, забраната за носене на забрадки, протестират срещу храната, която се сервира в стола, срещу училищните екскурзии. Така се стига до капсулиране на мюсюлмански общности в училищата по същия начин, както те са капсулирани в кварталите. Не е изненадващо при това положение, че радикалният ислям намира почва сред все по-млади хора, способни да се радикализират дори само от социалните мрежи. В случая с убийството на Самюел Пати извършителят е 18-годишният чеченец Абдулах Анзоров.
Чеченската общност във Франция е особен случай. Тя е много малка - около 30 000 души, и се е формирала основно от бежанци след първата и втората чеченска война. Семейството на Анзоров също има бежански статут. Повечето от чеченците във Франция са привърженици на умерения ислям, но според данни на френското разузнаване сред тях също има ядра от фундаменталисти. В понеделник в град Блоа, Западна Франция, бе задържан 22-годишен чеченец, който възхвалявал тероризма в социалните мрежи, а при претърсване в дома му са били открити големи количества оръжие.
Карикатурите на Мохамед, които в светска Франция се превърнаха в символ на свободата на словото, се оказаха най-голямото оскърбление за онези френски граждани, за които
“законите на
шериата са преди
законите на
държавата”
През 2015 г. живота си загубиха 12 души от сатиричното издание “Шарли ебдо”, защото си позволиха да публикуват карикатурите. Сега учителят Пати остана без глава заради желанието да покаже на учениците си, че всеки може да се изразява без цензура.
Случаят със Самюел Пати обаче надхвърли многократно конкретиката на един зловещ акт на саморазправа и мъст. Френският президент Еманюел Макрон го превърна в повод за решителни действия на държавата срещу радикалния ислям и за експулсирането на 231 души, попаднали в списъците на опасните екстремисти, които властите държат под наблюдение. Репликата на Макрон: “Няма да се откажем от нашите карикатури”, съпроводена миналия петък от прожектирането на рисунките по фасадите на административните сгради във Франция, доведе до призиви за бойкот на френските стоки в Арабския свят. В магазините в Катар, Йордания, Кувейт те изчезнаха от рафтовете, а
в Саудитска
Арабия хора
призоваха да не
се пазарува от
френските вериги Пакистанският премиер Имран Хан обвини Макрон, че напада исляма и това води до още по-голяма радикализация. Той дори поиска фейбук да започне да премахва съобщения, свързани с ислямофобия.
Вълната на недоволството в ислямския свят моментално бе яхната от турския президент Реджеп Ердоган. Известно е, че двамата с Еманюел Макрон трудно се понасят, а Франция и Турция имат много поводи за политически разпри - и по отношение на Сирия, и на Либия, на Нагорни Карабах, и на проучванията за газ в Средиземно море, където те винаги са в противоположни лагери. Едва ли има по-твърд противник на членството на Анкара в ЕС от официален Париж в лицето на младия амбициозен френски лидер. Сега Ердоган използва докрай ситуацията за реторика извън всякакво приличие. Той два пъти за два дни прати Макрон да се прегледа при психиатър. “Какъв е проблемът на Макрон с исляма и мюсюлманите? Той се нуждае от лечение за психично здраве”, каза Ердоган пред свои съпартийци. Заради тези невъздържани слова се стигна дотам Франция да отзове посланика си в Анкара, а думите на турския президент бяха определени от Елисейския дворец като агресивни и брутални. В понеделник към конфликта се присъедини и Германия, която с гласа на външния си министър Хайко Маас определи поведението на Ердоган като ново дъно в отношенията на Франция с Турция, както и на европейско-турския диалог.
Според в. “Хъфингтън пост” Ердоган вижда във Франция единствената сериозна пречка за апетитите си в Близкия изток и Африка и за имперските си амбиции. Според американското издание именно това е причината турският президент да удря Макрон при всеки подходящ повод.
Така убийството на един скромен гимназиален учител в Париж от един никому неизвестен чеченец придоби неочаквани международни последици - то подпали фитила между Париж и Анкара, а дали ще се стигне до взрив, или само до пушек, светът тепърва ще види.
Борисов: България е пример за отношения с Турция
Българският премиер Бойко Борисов коментира кризата между Франция и Турция със следния пост във фейсбук: “Големите лидери са големи лидери, защото обсъждат големи проблеми. Не си създавайте излишни такива в трудното време, в което живеем. Търсете диалога, а не конфронтацията. Франция и Еманюел Макрон са били и ще продължат да бъдат стълб на европейското семейство. Това заявих пред моя приятел президента Макрон по време на Европейския съвет в Брюксел, това съм казал и на президента Реджеп Тайип Ердоган. И пред двамата дадох за пример европейска България, която продължава да е пример в отношенията със съседна Турция. Диалогът и уважението са пътят към стабилност и разбирателство в сложни времена като днешните”.