Какво ни чака след изборите? Нови заедно с тези за президент
Невъзможната мисия да се състави правителство след следващия вот, когато и да е той. “Експертен” ще е ключовата дума за кабинет всички срещу ГЕРБ
Защо толкова се искат предсрочни избори, след като те ще са най-много месец преди редовните? За да се вземе властта по втория начин. Това важи и за тези, които искат да свалят сегашното правителство, така и за ГЕРБ. Които не искат да отстъпят, защото, макар вероятно да бъдат първа политическа сила, едва ли ще могат да съставят правителство.
5-има са сигурните участници в следващия парламент според последното изследване на “Тренд”. ГЕРБ и БСП са с почти равен резултат, следва “Има такъв народ” на Слави Трифонов, ДПС и “Демократична България”, сочи социологическото проучване от 3 до 10 октомври.
Малко под чертата засега остават “Изправи се.БГ” на Мая Манолова с 3,9% и “Обединени патриоти” с 3,8%, т.е. имат реални шансове да се превърнат в парламентарни сили в оставащите месеци до изборите.
Извън неяснотата кога ще са следващите избори това поставя и голямото неизвестно - кой с кого ще се коалира, тъй като аритметиката сочи невъзможност една, дори две формации да сформират мнозинство и да излъчат правителство.
Засега само изборният експерт
Михаил Константинов
е посочил дата - 28 март
Това е първата неделя след 26 март, когато изтича мандатът на 44-ото народно събрание. По конституция обаче изборите трябва да се проведат най-късно до 2 месеца след прекратяване на пълномощията, което е 28 май. Това отваря много възможности, но решението ще е на президента.
А отново според основния закон - в случай на война, военно или друго извънредно положение (като пандемията от COVID-19 например), настъпили по време или след изтичане на мандата на НС, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
Но когато и да са изборите,
еднопартийно мнозинство
вече е химера
Не е по силите на нито една формация да постигне заветните 121 депутати. Единствено мислима е хипотезата “правителство на малцинството” с подкрепатата на други парламентарни субекти, но това по-скоро минава към варианта експертен кабинет (след дълги и мъчителни договорки между партиите).
В условията на пандемия и силно напрегната икономическа ситуация подобно съгласие звучи национално отговорно. Но по-чистият вариант би бил компромисен кабинет на съгласието да се излъчи с третия мандат, а не с такъв на ГЕРБ или БСП.
В момента ГЕРБ получава 24,1%, което я прави първа сила и в следващия парламент. Ако запази този, макар и минимален, превес над БСП, първа ще получи мандат за съставяне на правителство, което е и своеобразно психологическо предимство. Анализатори подозират, че Бойко Борисов няма да пожелае да участва в правителството в един следващ парламент и ще си избере ролята на опозиция до следващи извънредни парламентарни избори. Такива несъмнено ще има при трудната за коалиране среда в парламента.
Дори патриотите все пак да прескочат прага и партията на Борисов да има свой потенциален партньор, това пак не би стигнало за едно устойчиво правителство.
Звучи безумно хората от протестите срещу Борисов - Слави Трифонов и “Демократична България”, да влязат в едно правителство с Борисов. Но това вече няма да е същата ГЕРБ - със сигурност
лидерът ѝ няма
да е отново кандидат
за премиер,
категорични са близки до него. Излъчването на друга фигура и други послания отваря нови врати. Макар и чисто хипотетично, градската десница сигурно отново може да измисли някакъв трик, с който да оправдае подобна схема.
Същото впрочем важи и за партията на Слави Трифонов.
Оттам трудно идват някакви коментари на тема следващ парламент и евентуални правителства. Неофициално лидерът Трифонов също нямал намерение да дава министри за какъвто и да е кабинет. Но е готов да осигурява подкрепа за стабилност на нечие бъдещо правителство.
БСП диша във врата на ГЕРБ, но остава втора по прогнозните данни на “Тренд”, който ѝ дава 23,6%.
“Позитано” вече си направи правителство в сянка. Бившата дясна ръка на президента Радев - Калоян Методиев, обрисува Корнелия Нинова като най-добрия бъдещ премиер и въобще всичко изглежда ясно - БСП ще протегне ръка към мандата.
Но и тук идва адски сложният въпрос за партньорите. Ако Мая Манолова мине чертата, добре. А кой ще е третият? Същите заподозрени като при ГЕРБ - Трифонов и хората на Христо Иванов.
На пръв поглед всички те може да се обединят на крилете на протеста срещу властта, на втори обаче се виждат различията между тях, които и сега са изписани на площада -
агитките не се смесват,
не се и понасят помежду си Повечето от лидерите им също.
Друга голяма пречка е декларацията от БСП, че ще се коалира с тези партии, които приемат програмата ѝ. В тази програма са заложени премахване на плоския данък и въвеждане на стръмна скала. Повече от екзотично е да се предположи, че някой от умните и красиви заможни хора вдясно би я прегърнал. Но и в този лагер по принцип ги умеят триковете и компромисите.
Коалиция ГЕРБ - БСП би била най-бързият път към стабилно управление, но пътят за София не минава през Берлин. За национална коалиция по германски модел у нас се говори отдавна, имаше очаквания и стъпки такава да се случи още в началото на този мандат, но БСП не само се дръпна, а лидерката Нинова превърна анти-ГЕРБ реториката в най-мощното си оръжие. Използва я и срещу вътрешнопартийната опозиция, набеждавайки всички, които са против нея, за колаборанти на Борисов.
В ГЕРБ, която също се втвърди около ядрото си, антикомунистическите настроения са силни и съюз с БСП също не изглежда приемлив.
Освен ако - да се върнем на магическия “експертен кабинет”, двете основни сили в страната не се съберат свенливо под такава форма. С ясен хоризонт излизане от кризата.
По същия начин стоят нещата и между БСП и ДПС, след като червените отнесоха всички негативи от съвместното им управление “Орешарски”. Столетницата се срина до екзистенциалния парламентарен минимум и два мандата по-късно много внимава в отношенията си с ДПС.
Двете партии
са предпазливи
и в парламента, макар заедно да бойкотираха кворума, а после поискаха оставката на Караянчева. ДПС обаче не стана съвносител на нито един вот на недоверие в този мандат.
Ако социолозите са прави, третият мандат отива в джоба на Слави Трифонов. “Има такъв народ” е с 15,9% според “Тренд”, измествайки ДПС (10,2%) от запазеното място на 3-а парламентарна сила. Въпросът е дали изследванията сега мерят реални избиратели, или само декларативен протестен вот и голямата фенска маса, която шоуменът има за над 20 години в тв ефира.
Трифонов отрича да има готовност за коалиране с която и да е политическа сила. Сценаристите му
назовават ГЕРБ, БСП и ДПС
наравно като
изключени партньори
Но откакто е създал телевизията си, чести гости в предаванията са Мая Манолова и депутати от БСП, което все пак може да е знак в коя посока ще тръгнат първо преговорите на шоумена. Самият Слави е отричал категорично в ефира си, че би го направил с ГЕРБ.
“ГЕРБ не е годен
субект за коалиране!”,
написа точно преди месец и съпредседателят на ДБ Христо Иванов във фейсбука си. “Демократична България” (8,8%) засега е петата сигурна в новия парламент. За нея политолози и анализатори допускат, че е възможен партньор за всеки. Но не и ако във формулата участва ДПС, нали все пак всичко започна от дебаркирането на Иванов на брега на Росенец. Дали е възможна коалиция с други партии, бившият правосъден министър на Борисов обеща да каже точно преди изборите, когато всички са си представили платформите.
Така излиза, че двамата, от които май ще зависи всичко, засега не казват нищо. Нито добро, нито лошо са казвали представителите на “Има такъв народ” и “Демократична България” и едни на други.
Има голяма вероятност част от сериозните прогнозни проценти за формациите на Трифонов и Иванов
да се дължат именно
на мълчанието
Всеки отговор сега рискува да отблъсне почитателите, заредени с нови свръхочаквания към иначе стари фигури. Така да се каже, за тях мълчанието наистина е злато.
Ако погледнем по-внимателно, (не)говоренето е ключово и за останалите основни играчи. И ГЕРБ, и БСП не спират да се срещат с хора, но всъщност всеки говори само на своите. Бойко Борисов избира да навести с джипа работници и фенове, които винаги ще го аплодират. Караянчева изпусна онова "хОди пеш" пред свои, Нинова печели вътрешните си битки с вътрешнопартийни послания, дори Мая Манолова сякаш говори само и единствено на тези, дето гласуваха за нея за кмет.
Имаме комуникационен проблем в политиката и той изобщо не се изчерпва с нечии ораторски провали. В момента няма партия, която да иска и да може да отправи общовалидни послания - за ковидкризата, за доходи, за всичко, в които да са отразени интересите на възможно най-широк кръг българи. И е много вероятно този, който пръв съумее да го направи, да даде отговора на въпроса за (не)възможните коалиции.
На този фон еднакво вероятен е и сценарият, при който рулетката се извърта и се стига до невъзможност за съставяне на правителство в рамките на следващия парламент, политическа криза и нови избори. Така наесен да има избори 2 в 1 - извънредни парламентарни и президентски.
Вотът за държавен глава ще е в края на октомври или началото на ноември, като трябва да се предвиди и възможност за балотаж. По конституция срокът е не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 2 месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент, което дава рамката: от 22 октомври до 22 ноември.