Димитър Маринов: Често ще съм в България - ще помагам на млади таланти
Още акценти от интервюто с българина, държал "Оскар" в ръцете си като част от екипа на "Зелена книга":
Вярвам, че новото поколение до десетина години ще сложи България не само на картата на Европа, но и на света
С новите правила за “Оскарите” ще се отворят повече възможности за актьорите, но филмите вече ще са за днешния ден и за бъдещето, не за историята
Тук всички си говорим, че никой не може да спре Джеймс Бонд, но COVID и него спря
В Америка мерките са много тежки. Всички ходят с маски, спазва се дистанция. Гледаме да се пазим, но психоза и истерия няма
Актьорите в САЩ очакват да им кажеш какво и как да правят, докато в България един актьор има уникално чувство за импровизация - може да извади една история по 10 различни начина и всеки става
- Г-н Маринов, преди година държахте статуетката “Оскар” като част от екипа на “Зелена книга” - как ще коментирате новите правила за наградата? Те предизвикаха смут и противоречиви реакции в Холивуд, вие одобрявате ли ги?
- Това е политика на индустрията и на академията, която не смятам да коментирам. Но, откровено казано, новите правила не ме притесняват. Притеснява ме какъв ще бъде резултатът от тях.
Ще ви цитирам думите на известния режисьор Оливър Стоун: “С тези правила ще бъде ограничено производството на филми за дадени периоди от историята.” Знаете, че той има много филми за войните от миналия век, в които просто няма как да се вкарат всички персонажи, които вече ще се изискват от академията, и да се спазят правилата за раса, джендър и прочее.
Това е и мнението на много от големите продуценти и режисьори. Те се опасяват, че в един момент старото добро кино, което ние познаваме, ще бъде компрометирано или променено. И всичко, което ще се прави отсега нататък, ще е за днешния ден. Няма да може да се правят исторически филми.
- Значи смятате, че тази квота, която се въвежда за актьорския състав - за транссексуални, латиноси, афроамериканци, азиатци и дори хора с физически недъзи, всъщност ще ограничи киното?
- Няма да го ограничи като цяло, дори ще отвори възможности за много повече хора. Тези правила дават възможност на много по-широк спектър от актьори. Но това кино вече ще е на днешния ден, на бъдещето. Ще е много сложно да се прави кино за периоди отпреди 20-30 години и по-назад в историята, за Троянската война например или за Ренесанса... Така ще се получи ограничение или пренаписване на миналото.
Ще ви дам и друг пример - със “Зелена книга”, който е базиран на истинска история. В тази история ги няма повечето от изискваните персонажи и няма как те да бъдат добавени, а така филмът никога не би бил допуснат до кастинг за академията.
- Какви са впечатленията на колегите ви актьори, как те го приемат?
- В момента Холивуд е разделен. Мнозинството от колегите ми са сконфузени страшно много. Сконфузени от гледна точка на това, че никой не знае какво се очаква и на кое се дава приоритет. Ние сме в една голяма неизвестност.
Холивуд все още не е напълно отворен. Започнаха да излизат по-малки проекти, но повечето се снимат в Канада - реклами, инди филми. Но голямата индустрия още не работи така, както беше преди. Освен това в момента САЩ са в избори и се говори само за политика.
Но има голямо сконфузване сред колегите ми относно новия формат за кастинг по zoom, изцяло self-tapе - което е да си се снимаш сам и да го изпращаш. Дори двама от студентите ми тук направиха реклами за интернет по zoom - казват ти по zoom какво да направиш, къде да застанеш. И след това ги добавят и налагат дигитално на фона и в зависимост от продукта, който трябва да се рекламира. Много от актьорите започват да се притесняват от факта, че се губи персоналният контакт.
- Но това е вече повече заради COVID кризата, не заради “Оскарите”, нали? Как тази пандемия се отрази на филмовата индустрия?
- Много зле. Както виждате - и “Оскарите” ги преместиха в края на април догодина, 4 от най-големите филми, чиито премиери бяха планирани за тази есен, ще излязат чак догодина.
Новият Джеймс Бонд! Дето всички тук си говорим, че никой не може да спре Джеймс Бонд - и него го спряха и чак следващата есен ще излезе.
- А филмът, който вие снимахте с Дензъл Уошингтън?
- Нашият филм The Little Things (“Малките неща”) трябваше да излезе в края на октомври, но премиерата му е отложена. В края на миналата седмица затвориха киносалоните и театрите на една от най-големите вериги в света - Regal Cinemas.
- Разкажете ни за този филм. Как го снимахте, преди пандемията ли?
- Да. Моите снимки бяха в края на февруари - точно преди да затворят и преди да се върна в България. Тогава го завършихме. Този филм е по истински случай за един от най-зверските серийни убийци в Калифорния - Рамирес. В него аз изпълнявам ролята на мениджър на хотела, в който Рамирес престоява дълъг период, докато извършва най-жестоките си убийства.
Сега не се снима почти нищо. Единствено реклами за интернет и по-малки проекти. Но започва леко раздвижване.
- Как тогава оцелява средностатистическият актьор?
- Няма оцеляване в тази ситуация. Както американците имат една хубава приказка: В момента всички са под одеялото и чакат.
- Има ли в САЩ система за подпомагане от държавата - за помощи за актьорите?
- Не. Ние сме самонаемници. Но ще ви дам пример със себе си - в момента аз имам две национални реклами, които са от миналата година, но продължават да се въртят в ефир, защото не е направено нищо ново. И тъй като имам договор, получавам приходи от тях. Не съм финансово затруднен и защото имам два много сериозни класа тук - начинаещи и майсторско ниво, а и частни студенти. Продължавам да работя доста активно.
Но повечето от актьорите хапят устни. Всички тайно се надяват, след като минат президентските избори, нещата в Холивуд да се отворят. При американците е много важно кой ще е Господарят, и в момента всеки се е затаил и чака. Засега новините са, че от 1 декември продукциите ще отворят.
- Явно изборите се отразяват повече на филмовата индустрия в САЩ, отколкото COVID кризата, така ли?
- Специално Калифорния е силно засегната от COVID, най-вече Лос Анджелис и Сан Франциско. А филмовата индустрия е в Лос Анджелис и COVID се отразява безумно.
- Какви са мерките, които се прилагат в САЩ за COVID? Вас пандемията ви хвана в България и бяхте затворен тук - каква е разликата в мерките?
- В САЩ мерките са много тежки. Всички ходят с маски, спазва се дистанция. Гледаме да се пазим, но психоза и истерия няма.
Децата в Калифорния все още не ходят на училище и до 30 декември ще са онлайн. Но ходят на тренировки по футбол, бейзбол, ако са на открито.
Но не може да се прави сравнение с България, защото в САЩ всеки щат си е отделна държава и има свобода да прилага мерки в зависимост от заразяването.
- Предстои ли ви нов проект в България след участието ви в “Като две капки вода”? Много хора ви подозират, че вие сте зад някой от персонажите в “Маските” например?
- Има някои идеи, но засега в процес на преговори.
Преди да си тръгна от България обаче - в края на май, снимах късометражен филм. В края на ноември предстои малка приятелска премиера на “Муза” - дебютен филм на младия режисьор Свилен Славов, който е и сценарист. В него изпълнявам главната роля. Авангарден филм е, само двама актьори сме, партнирам си с Китодар Тодоров. Филмът е за живота на един бивш музикант, който свири на цигулка, но няма да разказвам повече подробности сега, нека да има изненада. Аз ще присъствам на премиерата.
Основният повод обаче да се върна в България през ноември е моята академия, която тази година е под патронажа на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова. Ще продължа да споделям и демонстрирам Холивудската школа с майсторските класове, които не можахме да проведем през април заради пандемията.
След опита ми с талантливите български студенти миналата година, които определено надминаха всякакви очаквания, аз се чувствам професионално задължен да продължа с увеличена динамика - повече материали и по-малко почивки.
Ще има отново интензивни класове за възрастни между 18 и 35 г., както и за тийнейджъри между 14 и 17 г.
И за първи път ще има академичен майсторски клас - предимно за студентите, които вече работиха с мен миналата година. В този клас евентуално ще допуснем и актьори, които вече са с доказани високи творчески постижения. Но класът е лимитиран само до 12 души. Очаквайте скоро да разберете имената на гост-лекторите, които специално съм поканил тази година да работят със студентите заедно с мен.
- Какво точно преподавате на студентите си в тези класове?
- Не преподавам актьорско майсторство! А предавам опита, системата, по която се работи в САЩ. Искам българският студент и актьор да се докосне до начина на работа в САЩ.
- С какво този начин е по-различен от българския? И по какво българските ви студенти се различават от американските?
- Разликите са много. Но не става въпрос за талант и интелект. Напротив, ако трябва да бъда откровен - интелектът на българския актьор е много по-изявен. Защото българинът по принцип има силна обща култура и добро образование.
Освен това българският актьор има традицията за актьорлък, както го наричам аз, докато при американския е много по-комерсиално. Българинът има и чувство за хумор, и чувство за драма, което е по-повърхностно при американците. При българина това е естествено, докато американецът трябва да го направи. Българинът има усета за занаят, какво е физическо поведение и актьорска задача. Актьорите в САЩ очакват да им кажеш какво и как да правят, докато в България един актьор има уникално чувство за импровизация - може да извади една история по 10 различни начина и всеки един става.
Моята школа в САЩ, както и съвместната ми работа като асистент на мастер Бернард Хилър в Hollywood Actors’ Studio е точно за това - да дадеш свобода на актьора да направи своя собствен избор независимо дали ти харесва, или не.
Говорейки за Бернард Хилър, искам да споделя първо пред читателите на “24 часа” - “Нетфликс” ще направи документална трилогия за живота на този уникален гуру и преподавател в Холивуд, който е открил огромен брой от днешните кинозвезди. Той кани в студиото си все имена като Ал Пачино и от ранга му.
“Нетфликс” са изискали Хилър да направи клип със 7 от гостите си, които най-много са впечатлили него и студентите. И се гордея, че съм един от тези 7 души. Бернард Хилър не само официално ме е обявил, получих потвърждение и от “Нетфликс”, че в документалния сериал, който ще се прави догодина, ще участвам като неговия главен асистент. Аз съм негов асистент вече 2 г., но сега ще бъда обявен и в национален ефир. Голяма чест е за мен да бъда признат от този майстор в света на киното.
- Какво друго ви предстои като проекти?
- Най-вече академията в България. Толкова съм вдъхновен да се върна в България и да продължа мисията си: успешен път и шанс за младите таланти в световен мащаб.
- Кажете ми - след толкова дълги години като емигрант каква България виждате днес? През пролетта изкарахте няколко месеца тук.
- Много ми е трудно да го коментирам, защото за мен самият факт, че съм в България, вече ми е много мило. Но тъй като завръщането ми съвпадна с карантината, ще ви разкажа един много мил момент - в жилището, в което бях, имаше малък балкон с изглед към парка “Заимов”. И когато всичко се заключи и затвори заради пандемията, си спомням как една сутрин излязох на балкона и не чух нищо друго освен птичките. Тотална тишина и птички. Също като в детството ми, когато нямаше толкова коли по улиците, а се чуваше песента на птичките.
- Извън тази емоция - бихте ли се върнали да живеете в България? Зная, че кандидатствате синовете ви да получат българско гражданство.
- Малкият ми син вече има българско гражданство, големият е в процес на получаване. Но не мога все още да кажа дали бих се върнал да живея за постоянно в България. Защото семейството ми, работата ми са в САЩ. И мога да се похваля, че съм зает актьор и преподавател в САЩ. Но с удоволствие бих се връщал по-често в България.
Видях в България промяна и в добра, и в не толкова добра посока от гледна точка на взаимоотношенията между хората. От друга страна - липсват ми онези навремето чисти улици, подредените градинки, подредените сгради, спокойствието.
Но това, което ми направи изключително добро впечатление, е младото поколение в България. Бях наистина поразен - не само от младите хора, с които работех в академията, но и тези, с които се срещах. Те са на съвсем друго ниво, като си спомням какъв бях аз на тяхната възраст. Изключително интелигентни, богато образовани и доста напреднали в много отношения. Една друга, нова вибрация дават те на България. И това ми дава огромна надежда.
Новото поколение, тези които сега са между 16 и 22 г., това са носителите на голямата промяна, която вярвам, че до десетина години ще сложи България не само на картата на Европа, но и на света.