Извънредния труд да е до 300 часа в годината
Втори договор при един и същ работодател - само в извънработно време и за друга работа
Глобите за системно наемане без трудов договор ще стигат до 30 000 лв.
Извънредния труд да се увелиличи от 150 на 300 часа в годината, но това да става само с колективното трудово договаряне. Това решиха на първо четене депутатите с промени в Кодекса на труда по предложение на Министресския съвет. За тях гласуваха 104 депутати “за”, а 8 бяха “против” и 33 се въздържаха.
Запазват се обаче сегашните ограничения за продължителността на извънредния труд в рамките на месец, седмица и два последователни работни дни.
Предлага се периодът на сумираното изчисляване на работното време да е от 1 до 4 месеца, а не до 6 месеца, както е сега. В мотивите се казва, че така ще се гарантира равномерен трудов процес и по-лесна отчетност. Същевременно се дава възможност с колективно трудово договаряне на ниво отрасъл или бранш да се удължи периодът на сумираното изчисляване за определени дейности до 12 месеца. Предвижда се Министреския съвет да издаде наредба за условията и реда, по които се установява сумираното изчисляване на работно време.
Точно тези два текста срещнаха сериозен отпор на опозицията. Липсва ясна концепция относно политиките и се вижда опит за баланс, за да има за всекиго по нещо, обясни депутатът от ДПС Хасан Адемов и председател на социалната комисия. И обясни, че проблемът на извънредния труд не е неговата продължителност, а начинът му на заплащане.
50% от нарушенията, които отчитат трудовите инспектори са свързани с нарушаване на работното време, припомни социалистката Надя Клисурска-Жекова. И попита дали е нормално с Кодекса на труда изрично да се регламентира 12 месечно сумирано работно време. Съпъртиецът ѝ Георги Гьков пък обясни, че се правят реформи на парче, както и, че текстовете не са съобразени с дигиталната действителност.
Освен това липсвал и договореният в тристранното споразумение механизъм за определяне на минималната работна заплата.
"Целта на промените в Кодекса на труда е да подобри трудовото законодателство според действаща социално-икономическа обстановка", каза депутатката от ГЕРБ и зам-председател на социална комисия Светлана Ангелова. Припомни, че те са резулатат от работна група, която е сформирана преди 2 г., с участието на различни експрети. И обясни, че част от текстовете са остарели и недостатъчно адаптивни. "Значителна част от промените са подкрепени от социалните партньори, но от изразените становища на работодателите и синдикатите става ясно, че теми като предложения механизъм за сумирано изчисляване на работното време, възможността за увеличение на извънредния труд до 300 часа годишно и възможността за разпространение на колективния трудов договор или отделни негови клаузи, са спорни и дискусионни. Не може да се получи пълен синхрон и единно мнение по тези ключови теми, но трябва да има развитие по тези теми", допълни още Ангелова. Тя заяви, че ГЕРБ са готови да прецизират някои разпоредби между първо и второ гласуване.
С промените се предлага и повишаване на административната санкция за системни нарушения, свързани с използването на недеклариран труд и за неплащане в срок на дължимите от работодателя трудови възнаграждения или обезщетения. "Изброените нарушения засягат в значителна степен интересите на работниците и служителите, като имат за последствие ощетяване на социалноосигурителната система и създават условия за нелоялна конкуренция между предприятията, поради което са с висока степен на обществена опасност, особено ако се допускат системно от един и същи работодател", пишат от социалното министерство.
За осигуряване на превенцията и гарантиране на спазването на трудовото законодателство в това отношение е необходимо размерът на административната санкцията да е възпиращ, поради което се предлага работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.
Целта на завишаването на глобите е да се гарантира правилното функциониране на пазара на труда и да има по-висока превенция спрямо този вид нарушения, които съществено ограничават правата на работниците и служителите и водят до нелоялна конкуренция между работодателите.
Предвижда се и възможност при установено нарушение на трудовото законодателство да се сключва споразумение за намаляване на санкцията, като се поставя ограничението, че нейният размер не може да бъде по-малък от 70% от минималната санкция за съответното нарушение. При повторни и системни нарушения се изключва възможността от подобни споразумения.
Със законопроекта се гарантира, че трудовите договори на учителите няма да бъдат прекратявани едностранно от работодателя до момента, в който не придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия.
Служителите ще могат да ползват платен годишен отпуск след 4 месеца трудов стаж. Сега платения си годишен отпуск работникът може да ползва, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Ако той е придобит през първата година на работа на служителя, той има право да го ползва за същата година в пълен размер. Когато обаче част от него е придобита в две години, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година. За втората година вече придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер.
По искане на учителските синдикати се предлага учителите, които се осигуряват в Учителския пенсионен фонд , да не могат да бъдат пенсионирани едностранно, а само по тяхно желание. Идеята е в периода, в който те са придобили право на пенсия до навършване на стандартната възраст за пенсиониране, да не могат да бъда освобождавани по инициатива на работодателя. В момента работодателят може да ги пенсионира при придобиване на право на ранна пенсия.
С промяна в друга разпоредба се предвижда тютюнопроизводителите също да могат да наемат работници с еднодневни договори за краткотрайна селскостопанска работа по време на прибирането и обработката на реколтата.
Законопроектът предлага да се ограничи възможността за сключване на втори трудов договор с основния работодател за работа през определени дни от месеца (чл.114 КТ). Поставя се изрично условие този договор да е за извършване на работа, която не е в кръга на трудовите задължения по основната работа и извън установеното за него работно време. Според мотивите "по този начин се ограничава възможността да се "заобикалят" изискванията за ограничаване на извънредния труд и за заплащането му с увеличение, като се извършва една и съща работа през определени дни от месеца по два трудови договора между едни и същи страни".
Като трудов стаж ще се зачита и работата на българите в международни организации, като ООН, НАТО, Международния валутен фонд.
В Кодекса на труда се въвежда и дефиниция за системни нарушения - три или повече нарушения от един и същ вид, установени с влезли в сила наказателни постановления в период от три години. "Това ще гарантира правилната квалификация на извършените системни нарушения на трудовото законодателство", се казва в мотивите към проекта.
Въвежда се и дефиниция "системни нарушения на трудовата дисциплина" - три или повече нарушения за период от една година, "като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането му не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани - дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред".