Премиерът на Армения: Изправени сме пред голяма война в Южен Кавказ (Снимки)
Новият военен сблъсък между Армения и Азербайджан е най-тежкият от 2016 година насам. Конфликтът в Нагорни Карабах тлее от близо 30 години. А Русия и Турция играят важна роля в него.
И от двете страни на конфликта се говори за убити и ранени. Армения обяви военно положение и мобилизира мъжкото население. Военното положение важи от полунощ насам и за редица региони на Азербайджан. Същите мерки обяви и президентът на региона Нагорни Карабах.
Преди това в Нагорни Карабах имаше тежки сражения, за които двете страни взаимно се обвиняват. Армения обвини Азербайджан, че е подложил на въздушен и артилерийски обстрел региона на Нагорни Карабах, а Азербайджан на свой ред обясни, че само е реагирал на арменското нападение.
Премиерът на Армения Никол Пашинян предупреждава, че конфликтът може да обхване и други региони. "Авторитарният азербайджански режим отново обяви война на арменския народ", каза той в обръщение по арменската телевизия. "Изправени сме пред голяма война в Южен Кавказ, която може да има непредвидими последици за региона, но и извън него", подчерта Пашинян.
Поглед назад в историята
От гледна точка на международното право контролираният от Армения регион Нагорни Карабах, чието 145-хилядно население е предимно арменско-християнско, принадлежи към ислямски Азербайджан. Конфликтът за областта се разрази след разпадането на СССР през 1991 година. Дотогава регионът имаше автономен статут в рамките на Съветския Съюз. През 1992 Армения и Азербайджан подеха и военни действия, оспорвайки си взаимно правото над региона.
В сраженията, водени през следващите две години, загинаха близо 30 000 души, от родните им места бяха прокудени стотици хиляди хора. По онова време Азербайджан загуби контрола над областта. През 1994 година беше постигнато примирие, което обаче редовно се нарушава. За последно конфликтът се възпламени през 2016 година.
Ролята на Русия и Турция
Русия и Турция играят важна роля в конфликта между Армения и Азербайджан. Турция категорично застава на страната на Азербайджан, включително и с военна помощ. Неясно остава дали турските въоръжени сили ще осъществят плановете си да създадат турски военни бази в азербайджанския анклав Нахичеван. Военни споразумения и обещания за помощ между Турция и Азербайджан имаше и преди години, но Турция дълго време се въздържаше от активни военни и дипломатически действия, съобразявайки се с претенциите на Москва в региона.
Русия гледа на Южен Кавказ като на буферна зона за сигурност южно от своите граници. Ръководството в Москва обаче от години играе двойна игра в региона, доставяйки оръжия както на Армения, така и на Азербайджан. В същото време Русия се представя като защитник на Армения. Хиляди руски войници и граничари са разположени в страната.
Русия използва нерешения конфликт за Нагорни Карабах, за да разширява влиянието си в региона. Само че в случай на открита война Русия би могла да загуби контрола си над него, с което да открие нови възможности не само за Турция, а и за Иран, както и за Китай, който също проявява все по-активен интерес към областта.
Сега от Москва призовават за незабавно прекратяване на огъня. Беше обявено, че външният министър Сергей Лавров води активни разговори, призовавайки двете страни в конфликта да сложат край на сраженията. ООН и ЕС, както и отделни държави като Германия и Франция също призоваха за незабавно прекратяване на военните действия.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че двете страни в конфликта трябва веднага да се върнат на масата за преговори.