Войната за перифериите
Капсулираните ядра на основните партии оставят свободна тясна територия, на която ще водят битката останалите играчи на изборите
Кои са те и от кого ще късат проценти
Война за периферии ще са следващите парламентарни избори, когато и да са те.
Социолозите на този етап дават паритет за двете най-големи политически сили - ГЕРБ и БСП, при които скандалите вътре (прекият избор в БСП и новият проект на Цветанов в ГЕРБ) капсулираха твърдите ядра. А отвън, най-вече за ГЕРБ, такъв ефект на свиване и капсулиране има протестът. На тези два процеса вероятно се дължат доста по-ниските прогнозни проценти за червени и гербери спрямо предишните парламентарни избори - последно около 23%.
И докато двете основни партии се свиват и шансовете да разширят електоралната си подкрепа засега са минимални, за тяхната периферия вече наддават новите/стари играчи.
Но тази политическа територия е твърде тясна за всички,
устремили се към
парламента под звуците
на тромбите и бомбите
от площада. И е трудно тя да бъде разграфена по скалата дясно - ляво, защото именно площадният патос, а не автентична идеология, въздигна новите/стари играчи до социологически значими величини.
Това прави войната за перифериите още по-непредвидима - не е сигурно, че формации от лявото ветрило ще късат избиратели непременно от БСП, нито че развялата отново перчем градска десница ще отхапе проценти точно от членуващата в ЕНП ГЕРБ.
128 партии фигурират в официалния регистър към Софийския градски съд. Но по традиция около 10% от тях акумулират над 90% от вота.
На пръв поглед тези избори ще се отличават с много нови играчи. Но на втори прочит всъщност почти всички са преоблечени стари муцуни, които сега посягат към нови територии.
Кои са основните играчи
и какво им предстои
На първо място, слуховете за отслабване на ГЕРБ вероятно са силно преувеличени. Управляващата партия има най-силните и многобройни местни структури, подкрепата на мнозинството държавни служители и техните семейства, държи и кметовете в страната (управлява в 140 от 265 общини). И има предостатъчно средства за силна кампания. 13,2 млн. лв. са спестени от ГЕРБ, сочи последният отчет пред Сметната палата. Не е без значение и че премиерът вече даде първите си предизборни обещания. “В новата програма ще отпуснем 50-100 млн. само за такива села - например както сме сега в Юндола, да не ги правим село по село, а да ги направим всичките”, вметна Бойко Борисов онзи ден, шофирайки с джипа из Родопите. Добавките от 50 лв. на всеки пенсионер и намеренията за преизчисляване на парите на всички възрастни, вдигнатите учителски заплати и обещаните професорски, плащането на извънредния труд на полицаите и бонусите за хората на първа линия срещу COVID от всички сектори са най-добрата предизборна агитация.
1 147 292 гласа спечели ГЕРБ през 2017 г. Сега пред първата сила стои въпросът
дали ще падне под
психологическата граница
от 1 млн. избиратели
Отново ще се разчита на съюза със СДС, но опасенията са колко гербери може да откъсне бившият втори Цветан Цветанов. Неговата формация “Републиканци за България” се учредява на 27 септември, като щетите са не само за ГЕРБ, а и за СДС, след като сини активисти масово се писаха републиканци. Само в Пловдив го сториха 300 наведнъж, в ГЕРБ пък Цветанов оголи фронта във Видин и Благоевград. Разбира се, заявката му да обедини всичко в център-дясното е, меко казано, твърде амбициозна. Но от устата на човека, печелил досега по един часовник за всяка изборна победа на ГЕРБ, прозвуча и най-черната прогноза - че партията ще се свие до 500 хил. гласа.
“Не жалим за тях, успех им пожелавам”, отмина самият Борисов това.
Любопитна стъпка пък се наблюдава при участието на БСП на парламентарни избори в последните 20 г. - махалото се люшка между възхода и падението точно през мандат. В лошите си години червените варират между 15 и 17%, или 40-48 депутати (2001, 2009, 2014). А в силните - между 26 и 30%, или 80-84 депутати (2005, 2013, 2017). Досега при силното си представяне на избори те винаги са влизали като участник в коалиционно управление, с изключение на настоящия мандат.
Откакто Корнелия Нинова е начело на столетницата, тя се втвърдява и изолира. Лидерката казва, че ще търси ляво единение, но вече разчисти от партии файтони голямата Коалиция за България, наследена още от Георги Първанов като лидер на БСП. А в този парламент се раздели и с още двама участници - земеделците на Спас Панчев и комунистите на Александър Паунов. Така официални партньори на БСП днес са само “Нова зора”, “Екогласност” и ПК “Тракия”, чиято електорална тежест политическа везна трудно лови.
Тук в освободеното пространство може да се вмъкне баш русофилът на България, удостоеният с орден от Путин и разследван по подозрения в шпионаж Николай Малинов, който обяви преди дни създаването на проруска партия, за да участва в следващите избори. Но успехът му не е сигурен. Дългогодишното лице на социалистите русофили Светлана Шаренкова вече се изказа скептично.
Много по-важен е въпросът ще успее ли БСП да намери общ тон с партията на бившия президент - АБВ, от която много се пази. Или Георги Първанов ще намери път към част от червения електорат. Активното участие на лидера Румен Петков на площада не сочи АБВ да залага на “Позитано”.
Иначе БСП дава силна
заявка към всички леви
избиратели с обещанието
богатите да плащат повече
Нинова ясно обяви, че е за отмяната на плоския данък и прогресивна скала. В програмата на БСП се очаква акценти да са социалните и държавни помощи, политика на заетост, устойчива демографска политика и подкрепа за работещите родители, по-силно навлизане на държавата в икономиката, мерки за насърчаване на производители и селски стопани. На миналите избори червените предложиха и създаване на два фонда - “Иновации” и “Индустрия”, които да подпомагат бизнеса.
Към традиционно левия електорат обаче ръка протяга и Мая Манолова. Тя обяви, че прави широко анти-Борисов обединение на основата на партньорска мрежа и ще отиде на изборите с граждански листи.
При нея ще влязат неправителствени организации, малки партии извън статуквото, граждански организации, индивидуални членове, “експерти” и “професионалисти”.
Въпреки че официално Мая разтваря широко ветрилото до център-дясно (съюзът ѝ с НДСВ и бившата партия на Кунева ДБГ), гвоздеят в нейния меморандум също е забит вляво - минимален доход от 1000 лв. на месец и ръст на средната заплата до 2000 лв. Увеличаване на пенсиите, справедливи социални плащания, почасов и нощен труд.
Мая няма да разцепи
столетницата,
социалистите са доказали предаността си към партията, но може да разчита на червени бюлетини. Къде от лични симпатии, къде заради разчистване на стари сметки в БСП и за натриване носа на соцлидерката. Манолова има и подходящ съюзник - другата колоритна бивша социалистка Татяна Дончева с нейното “Движение 21”. Както и бившият общински съветник Войслав Тодоров, който бе избран от партията на Георги Кадиев “Нормална държава”.
Но амбициозната бивша омбудсманка се цели и в средната класа - стимулиране на стартъпи и малък и семеен бизнес, освобождаване от данъци, създаването на семейни стопанства и др., плюс вечната битка с монополите. В тази ниша освен един от основните ѝ партньори ДБГ са и партията на бившия син депутат Настимир Ананиев ВОЛТ и тази на ексминистъра на отбраната в тройната коалиция Николай Цонев “Нова алтернатива”. И, разбира се, някогашният царист Минчо Спасов, неотлъчно до нея на протеста (а тя до него в ареста). НДСВ подкрепи Манолова и за кмет на София.
Освен това Манолова има своята тежест на площада и извън палатките на майките от “Системата ни убива”. Като омбудсман работеше с много от комитетите на протестиращи из цяла София и така в екипа ѝ попаднаха хора като Николай Вапцаров. Затова тя продължава да разчита на гласовете на недоволните от системните партии.
И като става дума за площада,
БОЕЦ засега единствени
се зарекоха, че партия
няма да правят
А лидерът Георги Георгиев дори избухна във фейсбук срещу останалите протестиращи - видяло се, че те се стягат за избори, а не за улична революция. Не стана ясно как тогава вижда той борбата за нова политика, ако не чрез участие в парламентарния вот.
Иначе територията на боеца Георгиев определено е сред най-гъстонаселените в българската политика от поне десетилетие - нишата на патриотите. До степен по-старите формации вече да се определят като национал-консерватори: ВМРО, НФСБ и “Атака”.
Безспорно най-колоритният нов играч на стария терен ще е Слави Трифонов. На пръв поглед с екипа си е заклет враг на Волен, Валери, Каракачанов, персонажи в унищожителни скечове на шоуто. Но по концертите на Трифонов публиката, която вее байрака, е същата, която гласува с патриотични бюлетини. (Още за Слави - виж горе.)
За настоящите партньори във властта “Обединени патриоти” фиксацията е в довършване на мандата. Защото надали в обозримо бъдеще отново ще имат достъп до такъв управленски ресурс, но и защото до голяма степен от това зависи прескачат ли бариерата - ще могат да претендират за заслугата, че са изпълнени обещанията като пътища, доходи и пр. от програмата на коалицията.
Иначе хората на Каракачанов имат традиционни точки в програмата си като пресичане на радикалния ислям и намесата на Турция, премахване на циганските гета, запазване на семейните ценности, българите в Северна Македония и т.н. Вицепремиерът и лидер на ВМРО сега с гордост ще прибави и доброволната казарма, социални придобивки за военните, новите изтребители. Чака се партньорството с НФСБ да се запази и на тези избори. Темите на Валери Симеонов са също спиране на мигрантите и радикалния ислям, укрепване на туризма, връзките с Украйна и др.
От тройката патриоти “консерватори” ще отпадне “Атака”. Преди повече от година НФСБ и ВМРО дружно свалиха Волен Сидеров като шеф на парламентарната група и изключиха него и съпартийците му. Сидеров обяви старт на подготовката си за изборите още през юли.
За листата му се
кандидатства с есе
на тема “Как виждам православна България като модел за родината ни във всички области на живота”. 1/3 от квотата ще е за “богослови, православни духовници и такива от другите традиционни вероизповедения - католизицъм, протестантство, ислям, които подкрепят ценностната система на православието”.
Истинските патриоти не са там, ние сме българските родолюбци, е мотото на Веселин Марешки. Заявил се като тяхна алтернатива, той обаче се превърна в дубльор на ОП и патерица на властта. Засега няма очаквания “Воля” да пробие пак в парламента.
Стар участник с нов заряд в патриотичните игри е и “Възраждане” на Костадин Костадинов. На последните избори бе единствената партия извън НС, минала 1% и взела държавна субсидия. Още през юли обаче прокуратурата поиска закриването ѝ заради “мъртви души” и куп нередности при учредяването, появиха се и публикации за присвояване на пари от субсидията от лидера Костадинов, един от най-буйните участници в протестите. Неговите хора са сред провокаторите. Делото все още не се е състояло, а Костадинов дори нахлу в Съдебната палата.
Има вероятност той и БОЕЦ на Георги Георгиев да намерят някаква обща форма за участие в изборите, но силните морски територии на “Възраждане” надали отново ще му донесат успех, тъй като негови хора се отцепиха във Варна и Бургас.
Общ знаменател на всички патриотарски формации винаги е било анти-ДПС настроението. Но това никога не е тревожело хората на Доган и Карадайъ, напротив - мобилизира избирателите им. За първи път обаче този политически сезон движението усети и мощната реакция на площада. Протестът не просто пламна след акцията на Христо Иванов в “Росенец”, една от основните му движещи сили е говоренето срещу модела на Доган и Пеевски.
Има особена ирония във факта, че
като политически програми,
ДПС и “Да, България” на
Христо Иванов всъщност
са разположени на една ос
ДПС още през 2019 г. заяви приоритети точно като тези, които залегнаха в новия план на ЕС и зелената сделка - чисти храни, чист въздух, чиста вода, чиста зелена енергия, високи технологии и включване на свободните и активни граждани във формирането на политическите решения и в тяхната реализация. Това ще влезе и в предизборната програма на ДПС. Тя е единствената партия с постоянен електорат - в последните 10 г. получава между 300 и 400 хил. гласа и е 3-а сила в страната. Този път няма да я има паниката от отцепването на ДОСТ на Лютви Местан. Отлъченият бивш председател в момента е подсъдим по делото за катастрофата от миналата пролет, в която загина 6-месечно бебе.
Ценностите на ЕС се поставят на първо място и от “Демократична България”. Хората на градската десница както винаги се държат с известна гнусливост към останалите на площада. Разцеплението на протеста тече и по тази линия. Иначе Христо Иванов определено е политикът, изстрелял се най-високо на вълната на протеста. “Бъдещият премиер”, както ухилен вметна Димитър Ламбовски, преди да забърка сюжета с Маджо.
Морският му десант получи аплодисменти не само от традиционните избиратели на ДБ - млади, образовани и добре платени хора от големите градове, но от настроени срещу ДПС. От партията засега няма яснота за предизборна коалиция. Докато се изчаква какъв ще е ходът на “отровното трио”,
брожението срещу Бабикян,
Хаджигенов и Минеков
заради превземането на
протеста става все по-силно
откъм демократите
Сред чаканите с любопитство играчи бе и бившият здравен министър Петър Москов с партия КОД, имаше и много гадания около евентуална негова роля в експертен кабинет. Преди дни той самият обяви, че ще търси разговор с партиите в патриотичния съюз - НФСБ, ВМРО, както и със СДС за сформиране на десен алианс.
Ще стане ли Слави Трифонов трета сила
Неговият терен е най-пренаселен - на патриотично-популистко-протестния вот
Черешката на тортата на предстоящите избори безспорно е Слави Трифонов. Социолози предричат, че той ще обере много протестен вот, като вероятно единствен ще дърпа от всички партии (без ДПС) - и от ГЕРБ, и от БСП, и от патриотите. Предвкусваният успех, по чиито мащаби социолозите още спорят, се дължи на факта, че Трифонов може да чака. От мазето, в което го натика Иван Костов, за да избухне после като най-гледаното и влиятелно тв шоу в българския ефир, през всички изкушения през следващите години да влезе пряко в политиката.
Проектът “Гергьовден” и опитът, натрупан тогава под напътствията и с партньорството на вещия в занаята Любен Дилов, често се забравя от коментаторите, но е ценен. А играта му с Меглена Кунева за президент реално погледнато си беше голям успех, най-доброто самостоятелно представяне на госпожата, ако не броим личните ѝ реализации на постове в ЕС.
Горчивият опит пък е най-ценен, а Трифонов има и такъв с експеримента да вкара неизвестна девойка като мажоритарен депутат - 25-годишната Валерия Петрова от Варна. Това
научи шоумена,
че с аватари
няма да стане
И след успеха на инициирания от него референдум (3,5 млн. българи се включиха в него) той логично стигна до идеята за собствена партия. Стигна и до това управляващите да заимстват от него проекта си за Велико НС и нова конституция.
Именно търпението да чака и да подгрява, без още да е обявил конкретни намерения, вероятно му носи този бонус от 7% според “Тренд”, отреждащи на “Има такъв народ” да е трета политическа сила.
Засега партията няма ясен електорат, а по-скоро фенска база - почитатели на музиката, хумора и идеите на шоумена. Но докато другите шумно протестират, той тихо гради структури на партията в цялата страна. Показал е, че може да събере хиляди на едно място. През 2015 г. на стадион “Васил Левски” пя химна заедно със 70 хил. души публика. 100 хил. пък се събраха на Орлов мост на митинг-концерта, организиран от него година по-късно.
Българският избирател е приучен на всеки вот да има нова звезда, да драсне
“майната им
на онези горе”
чрез някакъв уж протестен вот, по правило досега плод на спонсорство и умело политинженерство по калъп. В случая всички останали са стари пушки. Трифонов обаче никога досега не е употребяван в пленарната зала и обещава да гърми там силно. Има някакъв резон да не изстреляш халосни с вота си, ако заложиш на нея. Но я има вече и умората от този тип експерименти, вечното чакане - от царя през Волен, “Воля” и барековци, та до всякакви други играчи да ни оправят.
Така че може формулата на 7/8 да сработи и както се казваше в онзи виц, за първи път да имаме парламент с балет, но пък може и точно голямото изчакване да изиграе лоша шега и пренаселеният терен на патриотично-популистко-протестния вот - все претенденти да канализират “гражданската енергия”, да се окаже тесен за толкова много играчи.
“Отровното трио” първо пише програмата, после вписва партията
“План за България” обяви “отровното трио”. И това не е поредният ивент на протеста, а бъдещата управленска програма на още неоснованата им партия. Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов от сряда събират на нарочен имейл адрес идеи за промяна на модела в страната, които да влязат в “План”-а.
Твърдят, че финансирането е през дарителска сметка. Допреди 10 дни по нея бяха събрани над 91 хил. лв., но 80 хил. вече изхарчили за организация на протестите. Това не попречи триото да си ушие нови “униформи” - тениски и елеци с надпис “Мутри, вън” за цялата групичка край фонтана на президентството.
Преди месец по неофициална информация стана ясно, че Хаджигенов имал определени ангажименти към избягалия в Дубай Васил Божков да започне създаването на партия на бизнесмена. После този сюжет позатихна. Периодично се чува и за различия между Минеков и другите двама.
Промените, предложения за които триото събира, са с хоризонт 2050 г., което прави програмата им най-амбициозната спрямо всички останали партии. Основните 5 точки, обявени от тях, са: спиране на кражбите със смяна на модела на управление, реформа в съдебната система, качествено образование, здравеопазване и др., икономически ръст, основан на научни изследвания, иновации и цифровизация, и качество и ефективност на държавните институции.