Приходите от толтакси наполовина от планираните
При очаквани 1 млн. дневно се събират по 450 хил. лева
Анализът за приходите от толсистемата, която стартира през март, вече е готов. Резултатите показват, че планът за приходите се изпълнява само наполовина и дори по-малко. При заложени по 1 млн. лв. на ден се събират 450 хиляди лева. В същото време спадът на трафика през март-август в сравнение със същия период на миналата година е само 20%, съобщи членът на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” проф. Олег Асенов.
Според него напоследък превозвачите се отказвали от заобикалянето на платените участъци от пътищата, явно преценили, че това не е изгодно за тях.
Веднага след въвеждането на толтаксите по някои безплатни второкласни пътища имало значително увеличаване на трафика. Например през април, май и юни през пътя Сливен – Ямбол са минавали по 1000 камиона на ден, а сега са средно по 629, т.е. колкото са били и миналата година.
Пътят от Бяла до Варна е друг такъв пример – единият вариант да се стигне от Русе до Варна е през Велико Търново и оттам по първокласния път да се продължи до Варна. По-голямата част от този маршрут е платен за камионите и автобусите. След въвеждане на толсистемата по алтернативния безплатен път от Русе през Бяла, Попово и Търговище са почнали да минават по над 1000 камиона дневно, докато сега са 659. “Това показва, че първоначално превозвачите са търсели обходни пътища, но явно впоследствие са видели, че това не е много по-изгодно”, коментира Асенов.
Преди толсистемата да тръгне браншовите организации на превозвачите протестираха срещу размери на таксите и те да важат за всички магистрали, първокласни и второкласни пътища.
След преговори при премиера Бойко Борисов се стигна до споразумение – за второкласните пътища няма да се събират такси, но ако до три месеца от въвеждането на системата не се стигне до приход от 1 млн. лв. на ден, всичко ще се преразгледа.
Очаква се новите разговори с тях да стартират до края на седмицата. “Задачата ни не е да притискаме превозвачите със статистика, а да намерим следващата допирна точка в развитието на тази система. В никакъв случай няма да правим нещо революционно, което е против икономическата логика”, посочи Асенов.