Руски учен от САЩ критикува ваксината "Спутник V"
"Стори ми се странно, че пациентите в изследването на руската ваксина са били само 76", казва д-р Константин Андреев, работещ в САЩ, съобщава "Дойче веле". Но това не е всичко. Ето с какво още са свързани съмненията му относно "Спутник V":
Спорът за качеството на изследванията на новата руска ваксина срещу коронавируса, наречена "Спутник V" преминават на ново ниво - скоро в специализираното списание "The Lancet" ще излезе открито писмо на група учени, които изразяват съмнения по отношение на методите на работа и достоверността на получените резултати. ДВ разговаря с един от критиците на ваксината - д-р Константин Андреев, вирусолог и специалист по инфекциозните заболявания в медицинския център "Хауърд Хюз" в САЩ, който е роден и израснал в Русия. Д-р Андреев очаква, че заедно с писмото на учените списанието ще публикува и коментарите на руските експерти, разработили ваксината, по повод публично изразените съмнения спрямо нея.
Защо обърнахте внимание на този препарат и защо сте сред авторите на откритото писмо?
Константин Андреев: Аз работя в сферата на молекулярната биология, конкретно в момента се занимавам с редица респираторни вирусни инфекции. Макар да не съм непосредствено ангажиран с коронавируса, следя с интерес случващото се в тази сфера. Още повече, че освен вирусолозите, темата интресува цялата научна колегия.
Първото, което ми се стори странно, след като прочетох статията в "The Lancet" за руската ваксина, бе, че пациентите, включени в изследването, са били само 76 - по 38 за всяка от двете фази. За сравнение - само за втората фаза на изследванията, правени от AstraZeneca заедно с Оксфордския университет, за които бе писано в същото издание, са били привлечени над 1000 участници. Освен това ме безпокои липсата на контролна група, получаваща плацебо, както и фактът, че в изследването не са били включени възрастни пациенти, които са най-застрашени от странични явления.
На второ място стои въпросът дали е бил съблюдаван времевият интервал между първата и втората фаза на изследването, както и това защо резултатите са били публикувани без да се дочака края на 180-дневния срок на наблюденията, каквито уверения бяха дадени от учените, разработващи ваксината.
А защо трябваше да публикувате откритото си писмо в списание "The Lancet" само няколко дни след като сте публикували текст в италиански портал?
Константин Андреев: Всъщност това ще бъде първото ни официално писмо. В научните среди официалният коментар на определена статия също трябва да получи експертно одобрение. Постът в някой личен блог или на страница в социалните мрежи едва ли може да се смята за документ, на който да се позовеш при експертна дискусия. Съгласно научните традиции, забележките и въпросите във вид на открито писмо се изпращат на същото списание, в което е излязла статията. И именно на неговите страници се води и по-нататъшната дискусия.
Доста се говори за това, че при руското изследване у различни пациенти е установено еднакво ниво на антителата, макар да са получили различни комбинации от ваксината. Какъв е проблемът?
Константин Андреев: Да, нивото на различните типове Т-лимфоцити у девет пациенти от девет изследвани се оказва напълно идентично. По същия начин стоят и нещата с концентрацията на антителата. При това данните, които биха могли да хвърлят светлина върху този въпрос, за момента не са достъпни. А например статията за ваксината на Оксфордския университет и AstraZeneca е придружена от над сто страници допълнителни материали с изходни данни. Все пак не бива да се правят предварителни изводи, докато не се получат коментарите на авторите.
Т.е. възможността за съвпадения не е напълно изключена?
Константин Андреев: Не, разбира се. Но вероятността за това е приблизително такава, както да установите при девет души, събрани в една стая, едно и също съотношение между дължината на пръстите на краката и количеството коса на главата - минимална вероятност.
Вие призовавате руските колеги да предоставят на разположение експерименталните данни, получени в хода на изследването. Очаквате ли, че ако те не успеят да обяснят разминаванията в резултатите, статията ще бъде оттеглена от списанието?
Константин Андреев: Целта на откритото писмо не е тази. Нашата задача е най-вече да привлечем вниманието на научните среди към възможните методологични грешки в изследването и да изключим всяка вероятност за фалшифициране на резултатите.