Поклонници пак пълнят Бачковския манастир, молят за изцеление и рожби Божията майка (Видео, снимки)
- Заради пандемията 3 месеца нямаше никакви хора, за първи път чудотворната икона не е носена на ръце, казва игуменът дядо Сионий
- Обителта пази и императорски кръст на 10 века
Опустялата покрай карантината Бачковска света обител отново се пълни с поклонници от цялата страна. Особено многолюдно е през уикендите, когато стотици се струпват пред чудотворната икона на Божията майка. Зачестиха и кръщенетата.
Хората обикновено съчетават посещението в манастира с разходка до близкия водопад и резервата “Червената стена”. Други се изкушават от вкусните родопски деликатеси в околните ресторантчета и пазаруват сувенири, мед, мурсалски чай и сладко от диви плодове от сергиите пред входа.
Игуменът на манастира дядо Сионий
искрено се
радва, че гостите
се увеличават
“Три месеца почти нямаше поклонници. Хората бяха много уплашени. В големите градове имаше и КПП-та, през които трудно се минаваше. Единици ни посещаваха”, разказва той.
Заради пандемията т.г. за първи път иконата на Божията майка, вместо да бъде носена на ръце, бе превозена с автомобил на великденското шествие до местността Клувията.
“Хората вече свикнаха, както и щабът каза: Ние трябва да свикнем да живеем с коронавируса и да се борим с него. Да спазваме хигиенните изисквания и да не позволяваме да се разпространява” допълва Величкият епископ.
Той намира за голяма духовна придобивка, че у нас храмовете не бяха затворени за Великден и другите празници.
“Отворените
средища на
вярата дадоха
голямо
спокойствие
на нашия народ и по този начин хората успяха да преодолеят първоначалния стрес. Когато храмовете са отворени и има възможност за молитва, общение и богослужение, тогава и хората са по-спокойни”, посочва дядо Сионий.
Според него COVID-19 е подложил целия свят на изпитание, но това не се случва само сега. “Винаги светът е бил подложен на изпитание, но с Божията помощ сме се справяли. И винаги ще се справяме, когато сме близо до Бога и църквата”, убеден е той.
Костадин и Мария Никифорови са дошли от Плевен да се поклонят пред чудотворната икона. Мечтата им е да се сдобият с рожба. “Мои приятелки идваха тук да се помолят пред иконата и молитвите им се сбъднаха”, казва Мария.
Чудотворната икона особено помагала на бездетните. “Свидетели сме на много такива случаи. Трогателно е, когато хората се върнат след време да благодарят. Те ни казват: “Света Богородица чу молитвите ни - даде ни изцеление, дари ни с дете.”
Наскоро българи от чужбина дошли с детето, за което преди време молили Божията майка. Пред монасите те споделили, че синът им е особено надарен. “Казаха, че момчето имало изключителни дарби да учи чужди езици. У него се забелязвало особено прозрение към Божиите неща. Ето как Бог си има грижа за изпълването на света с духовни люде”, отбелязва дядо Сионий.
“По Божията милост виждаме как светата икона прави чудеса за изцеление, които са насъщни и всекидневни. Хората споделят след това”, казва игуменът, който се грижи и за Троянския манастир.
В съкровищницата на “Успение Богородично” се пази и друга реликва, към която духовници и миряни се отнасят с особен респект.
“Светият кръст е подарен от великия ктитор на светата обител - император Алексий I Комнин. Той е
знак за статута
на манастира
като ставропигия”, разказа епископ Сионий. Ставропигия е манастир или църква на директно подчинение на Светия синод. У нас това са Бачковският, Рилският и Троянският манастир.
Бачковският манастир е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан) — велик доместик, т.е. главнокомандващ на западните войски на Алексий I Комнин.
Тук се стараят да създадат уют на гостите. Величкият епископ цитира скромен, но просветен монах от Хилендарския манастир в Света гора, който му разкрил тайната на своя подход:
“Посрещам
гостите с
братолюбие и
с усмивка
Показвам им светините на храма, почерпвам ги и се старая да се чувстват добре дошли и обгрижени. Накрая може и да им кажа някоя дума”, казал отшелникът.
Дядо Сионий допълва, че с изявеното си сърдечно гостолюбие монахът всъщност им проповядвал за Христос и Евангелието, дори без да говори. “Делата ни са нашата проповед. Гостолюбието е проповедта”, казва той.