Да правиш вино в Южна Испания напук на пандемията
Когато през 1982 година младият германец Фридрих Шац решава да отглежда грозде в част на Южна Испания, където дотогава не се е произвеждало вино от 100 години, го помислили за луд.
Близо четири десетилетия по-късно обаче Шац все още обгрижва лозята си в андалуското градче на хълма Ронда.
И въпреки че продажбите бяха ударени от кризата с коронавируса, прибирането на реколтата трябва да продължи, тъй като земята "просто няма да чака".
Разположенa във вътрешността на Коста дел Сол, планинската част на Ронда днес се гордее с над 20 винарни и експертите я определят като един от най-обещаващите региони в Испания, трети по големина производител на вино в света след Франция и Италия.
Винарството тук датира от римски времена, но то изчезва след епидемия от филоксера, която поразява Ронда през 1878 година, когато тази листна въшка опустошава 32 123 акра лозя.
И се оказва, над 100 години по-късно, че е необходимо да пристигне тийнейджър от семейство на германски лозари, за да се обърнат нещата.
Шац, който е известен като Федерико, е едва на 18 години, когато идва в Ронда и се влюбва във Финка Сангихуела, пленяващ имот върху три хектара земя на лек склон "с жизнена и много добре аерирана почва".
Там той засaжда класически сортове като пино ноар, мерло, пети вердо и шардоне, а днес има около 15 000 лози и произвежда първокласни бутилки червено, бяло вино и розе от девет вида грозде.
Реколтата се събира на ръка, като Шац работи заедно с майка си, съпругата си, дъщеря си и трима служители.
Лозята се нуждаят от грижи
Досега 2020-а е трудна година, тъй като баровете и ресторантите бяха силно засегнати от кризата и Шац очаква продажбите да спаднат с до 80%.
Лозята обаче все така се нуждаят от грижи.
"Дори да ми кажете, че утре всички ще умрем от вируса, ние ще продължим да правим същото, защото не можете да спрете да обработвате полетата", подчертава 57-годишният Шац.
"Не можете просто да изоставите лозе сякаш затваряте фабрика", обяснява той.
За тези, които берат гроздето, пандемията не е променила много неща.
"Работата на полето си е същата", свива рамене Франсиско Санчес Кампанарио, докато отрязва грозд мерло под блестящото сутрешно слънце.
"Хубавото на работата на полето е, че имаме много пространство", казва съпругата на Шац - Ракел Елия.
"Работим доста далеч един от друг, а вътре във винарната всички носим маски", допълва тя.
Напоследък не се допускат посетители във винарната, понеже ще трябва непрекъснато да я дезинфекцират, и всички дегустации се провеждат навън, разказва Шац.
Кризата нанесе удар и върху винения туризъм, който наистина се разраства през последните години, носейки значителни средства на много винарни.
Гема Перес Бареа от винени турове Milamores, чийто бизнес е почти изцяло зависим от чуждестранния туризъм, казва, че не е спечелила "нищо" за четири месеца въпреки започналото смекчаване на обстановката.
"Пандемията промени всичко, сега всичките ни туристи са от Испания" уточнява тя, допълвайки обаче, че има "много по-малко посетители".
Възможност?
В световен мащаб износът на испанско вино е спаднал със 7,1% като стойност и с 11,6% като обем през първата половина на годината, сочат данни на Испанската обсерватория за винения пазар (OEMV).
"Това е значителна и болезнена загуба, но не толкова сериозна, колкото очаквахме и се надяваме пазарът да се възстанови през второто полугодие", отбелязва ръководителят на OEMV Рафаел дел Рей.
"Има много несигурност", признава експертът по вина и блогър Йоланда Идалго от югозападната част на страната.
Тя обаче вярва, че в такъв момент секторът би могъл "да се измисли сам отново": предвид това, че много хотели, барове и ресторанти са затворени или работят с ограничен капацитет, хората пият повече у дома и купуват онлайн, което ще доведе до някаква форма на "естествен подбор".
От тази ситуация ще спечелят "реномирани марки с предана клиентела" за сметка на "нововъзникващи проекти, които тепърва предстои да бъдaт утвърдени", а не могат да разчитат на търговски изложения и панаири за натрупване на признание.
Шац, който произхожда от семейство, занимаващо се с винопроизводство от 1641 година, е оптимист за бъдещето, знаейки, че e в играта отдавна.
"Лесно е да се прави хубаво вино, трудната част са първите 200 години", заключава иронично той.(БТА)