Синдикатите от "Мини Марица-изток" искат гаранции за бъдещето на въгледобива
Миньорите настояват за спешна среща с премиера Бойко Борисов
"Готови сме с всички законни средства да браним работните си места. Искаме спешно среща с премиера Бойко Борисов и политически гаранции за бъдещето на въгледобива поне за идните 15 години", това обявиха днес на пресконференция синдикалисти от КНСБ и КТ "Подкрепа" в държавните "Мини Марица-изток" в Раднево.
Възможен вариант за среща с премиера била и възможността той да присъства на заседанието на браншовия съвет по въгледобив, насрочено за първата седмица на септември.
Опасенията на миньорите идват от това, че непрекъснато намалява производството на електричество в комплекса "Марица изток", а от това - и заявките за въглища от топлоцентралите и приходите на мините. За първото полугодие на 2020 г. намалението на добива на въглища е с около 25 процента, посочи лидерът на КНСБ в дружеството Наско Митев, а по думите на колегата му от КТ "Подкрепа" Бисер Бинев това наложило на три пъти да се свива и бизнес-плана на мините за тази години - от първоначално обявен годишен добив от 27 милиона тона въглища първо намалението е на 25, а сега - и на 22 милиона тона. Намаленият добив означава по-малко приходи, а от там - и липса на средства за изпълнение на планираните ремонтна и инвестиционна програми, както и невъзможност да бъдат увеличени заплатите на миньорите. В подписания преди около месец нов колективен трудов договор на практика са защитени някои от социалните придобивки на хората, но заплатите ни са същите вече над 30 месеца, твърдят работници.
Намалението на производството на евтина електроенергия в комплекса "Марица изток" не е само заради обстановката с COVID 19, това е тенденция от 2018 година насам, посочиха синдикалистите. Сега в страната потреблението на електричество основно е в бита - 60-70 процента, а не в икономиката, стана ясно на пресконференцията. Увеличен и вносът за сметка на родното производство, както и делът на ВЕИ за сметка на топлоцентралите. Опасенията на синдикатите са, че в "Марица изток" се върви по пътя на затварянето на двата блока на АЕЦ "Козлодуй".
Като бързо решение на проблема КНСБ и КТ "Подкрепа" предлагат мините да получат заем в размер на 50 милиона лева, а цената на тон условно гориво да се повиши от 77 на 86 лева. Предложението им е изпратено до БЕХ и до министъра на енергетиката Теменужка Петкова, но вече 15 дни нямало отговор.
От синдикатите казват, че не знаят как ще се отрази "Зелената сделка" на бъдещето на мините и на комплекса "Марица изток" като цяло. Едни твърдят, че той ще бъде закрит, според други тук предстоят сериозни трансформации, а трети все пак виждат бъдеще поне до 2050 година. Тази несигурност вече карала хората да подават и молби за напускане от работа - нещо нечувано доскоро за комплекса.
"Има решение на Народното събрание от 31 януари т.г., което уж гарантира бъдещето ни, а в същото време от ДКЕВР планират намаляване на производството на електричество за "Марица изток". Според договора за концесията до 2024 г. мините трябва да поддържат техника и персонал за годишен добив от 28,5 милиона тона въглища, а ние тази година вероятно трудно ще достигнем и 20 милиона тона. Стига само обещания, настояваме за документ, в който писмено да бъдат дадени достатъчни гаранции за дългосрочното бъдеще на "Марица изток", категорични са от КНСБ и КТ "Подкрепа" в мините.
По данни на ръководството на дружеството в държавните мини работят над 7 хиляди души, а непосредствено заетите в комплекса "Марица изток" са между 12 ии 13 хиляди човека. Отделно хиляди са свързани с фирми, които осигуряват ремонтите и логистиката в комплекса.
"В "Марица изток" има социално напрежение. Ако то не бъде потушено, при евентуалното закриване на мините и топлоцентралите по волята на Европа, ще бъдат засегнати тежко 4 области - Стара Загора, Хасково, Сливен и Ямбол, а последиците от това са непредвидими", предупреждават още от синдикатите.