Още от първия ден на тази конституция се говори, че тя е за ремонт
7-ото ВНС е с най-качествен състав на депутатското тяло
На хоризонта е 8-о велико народно събрание. От предишното 7-о велико са минали 30 години. Как беше избрано то и каква работа свърши?
На Кръглата маса (3 януари - 14 май 1990 г.) представителите на БКП и хората от прохождащата опозиция, обединени в Съюз на демократичните сили (СДС), се договарят за избиране на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция на България.
Комунистите държат на пропорционалната система, опозиционерите - на мажоритарната. Накрая постигат компромис за по 50% от двете системи.
Първата е наречена многомандатна, създадени са 28 избирателни района и за тях се състезават хората от партийните списъци. За втората са направени 200 едномандатни изборни района (ЕИР) и там се състезават личностите. Личностите, но... предложени от партиите. Такава е и официалната формулировка.
Тогава има две
основни сили
- БКП, преименувана на БСП (Българска социалистическа партия), и СДС, в който членуват 14 отделни организации. Бързо набира сили и Движението за права и свободи (ДПС).
Отделно в политическия живот бръмчат като НЛО куп маломерни партии, съюзи, движения и партийки - над 35. От Либералната партия на Кире Либерало от Перник, та до Съюза на безпартийните.
И когато след изборите се тегли чертата, става ясно, че БСП има 114 мажоритарни депутати - 75 на първия и 39 на втория тур. СДС е с 69 победи в ЕИР - съответно 32 и 37. ДПС има 11 мажоритаристи, съответно 9 и 2.
Има още двама депутати, предложени от новосъздадени партии, и двама, издигнати от Отечествения съюз. Под това име мимикрира Отечественият фронт, който беше най-масовата обществена организация преди 1989 г.
Политическият затворник Янко Янков е издигнат от СДП-немарксисти, чийто председател е, в 8-и сунгурларски избирателен район. Районът е населен предимно с български турци и се чу, че Янков е получил подкрепа от лидерът на ДПС Ахмед Доган. Янков преименува СДП-немарксисти в партия “Либерален конгрес”.
Димитър Арнаудов от Кърджали е издигнат от ОПТ (Обединена партия на труда). Под това име на изборите се явява Общонародният комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). От ОПТ чрез пернишката листа се кандидатира и Георги Първанов, но опитът му е неуспешен.
За следващите избори вече си е в състава на партията майка и така започва неговата политическа кариера, извела го до два президентски мандата.
Отечественият съюз има двама депутати. От 155-и мъглижки избирателен район в парламента влиза Старозагорският митрополит Панкратий. А от 53-и избирателен район-Левски - Гиньо Ганев, вече оглавил Отечествения съюз. Този хлевоуст юрист по-късно
ще бъде наречен
Човека
парламент,
защото като зам.-председател на събранието успява с красноречие и убийствена ирония да озаптява буйните страсти на депутатите, пред които председателят акад. Николай Тодоров, наречен Кольо Ватмана, беше безсилен.
И всъщност независимите кандидати, които би трябвало да представят мажоритарната система в най-чистия й вид, са само двама.
Роденият в Скравена Стоян Михайлов е избран в Ботевградския район. Той още има славата на опълчил се срещу Тодор Живков и свален като секретар на ЦК на БКП през 1988 г. Но продължава да си е марксист.
Росен Карадимов спечели във фаталния 13-и район в родния си Ямбол. По това време той не само е лидер на префасонирания в БДМ (Българска демократична младеж) някогашен Комсомол (ДКМС), но и член на БСП. Така че Карадимов кротко си седна в групата на социалистите и дори успя да стане зет на червената депутатка Соня Младенова. После бракът му се разпадна, както отиде в небитието и БДМ, или Бадема, както го нарекоха зевзеците.
Още се твърди, че 7-ото велико народно е било с най-качествения състав на депутатското тяло. Сред народните избраници наистина имаше утвърдени уважавани личности, както и хора, които стартираха своята бъдеща известност и популярност.
Най-известните личности преди 1989 г. с малки изключения бяха големците от БКП. По-малко поради убеждения и повече заради кариерното развитие. Неслучайно в мажоритарното състезание за парламента
БСП,
наследницата
на БКП, надви
На СДС му е трудно да извади хора с национална известност, но се спраня добре. Хвърля в боя достойни хора и нови лица, станали популярни от митингите след 10 ноември 1989 г. и от Кръглата маса.
Изключителна победа постигна литературният критик Йордан Василев, по-известен като съпруг на поетесета Блага Димитрова, който в Троян победи не кого да е, а ген. Добри Джуров, един от главните превратаджии срещу Тодор Живков.
Но самата Блага загуби от Васил Михайлов, популярността му след сериала “Капитан Петко войвода” по БНТ е пословична. Впечатляващи са и победите на Александър Каракачанов над Стефан Продев, на Димитър Луджев над проф. Стефан Стоилов, на Тодор Колев над проф. Петър-Емил Митов, на неизвестния Иван Костов - над мастития сценарист и писател Анжел Вагенщайн, и др.
На обратната среда беше двубоят Александър Лилов - Волен Сидеров в Белоградчишкия район. Лилов победи с над 90%, но той в родния си край е като митичен герой.
Почти всички от загубилите в многомандатните райони влизат в парламенти от партийните листи по пропорционалната система.
За първия тур на изборите за ВНС право на глас имат 6 820 296 и от тях пред урните се явяват 5 658 570 души, което е 83 на сто. На втория тур избирателната активност спада до 75,2%.
След изборите 7-ото Велико народно събрание започва работа при следния брой и вид на депутатите:
БСП - 211
СДС- 144
ДПС- 23
БЗНС- 16
Отечествен съюз - 2
Независими - 2
ОТП- 1
Социалдемократическа партия (немарксисти) - 1
Общо - 400
Дълги години след провеждането на тези избори се говореше, че те са “тотално фалшифицирани”. Основната теза на един от поддръжниците на това твърдение - проф. Михаил Константинов, беше, че според ЦИК са гласували 6,333 млн., а в България нямало толкова жители, навършили 18 години. И броят на пуснатите тогава бюлетини е с 600 хиляди повече от реалните избиратели. Той ги наричаше “мъртви души”.
Юристът Димитър Попов, по-късно премиер на страната, нарече твърденията на проф. Константинов “безотговорни приказки”. Той каза, че още след втория тур заедно с тогавашния председател на ЦИК проф. Живко Сталев предали на президента Петър Младенов списъка с протоколите за избраните депутати.
А списъкът бил подписан от всички членове на изборната комисия. Копия от резултатите били предадени на всички политически сили и те не ги оспорили.
Реални или фалшифицирани,
изборите бяха
признати от
международните
наблюдатели
и ВНС започна своята работа. Първото заседание на събранието е на 10 юли 1990 г., последното - на 2 октомври 1991 г.
Въпреки качествения състав на депутатството работата му по изработването на новата конституция не е качествана. На 14 май 1991 г. 39 депутати от СДС напускат парламента с декларация, в която освен саморазпускане на ВНС и избори в средата на юли искат и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.
Между 10 и 19 юли по идея на Стефан Савов, лидер на Демократическата партия 39-те депутати започват гладна стачка. Исканията им са да няма задължително заклеване в новата конституция, тя да влезе в сила след референдум и ВНС да се саморазпусне. От 11 юли към тях се присъединяват и 21 столични кметове, които гладуват в извънработно време.
На 16 юли президентът Желев насрочва следващите избори - парламентарни и местни, но отхвърля идеята за референдум и приканва гладуващите да прекратят протеста си.
В такава обстановка на 12 юли 1991 г. останалите в залата народни представители (с малки изключения) подписват основния закон на републиката.
След години някои от тях признаха, че тогава били притиснати от срокове и ултиматуми и претупали последните глави от най-важния закон, а това се отразило на силата му.
От първите дни до ден днешен се говори, че конституцията се нуждае от основен ремонт.