Япония посреща годишнината от Втората световна война в сянката на COVID-19
На 15 август 1945 г. император Хирохито обяви в реч по радиото, продължила 4 минути и половина, капитулацията на Япония във Втората световна война, като каза на поданиците си, че е решил да проправи пътя към мира, "понасяйки непоносимото". Седемдесет и пет години по-късно неуреденото наследство от конфликта тегне над отношенията на Токио с Китай и Южна Корея, въпреки че страните се борят с пандемията от COVID-19, принуждаваща Япония да организира на 15 август по-скромно честване за загиналите във войната.
В Япония не е постигнат консенсус за военното наследство. Министър-председателят Шиндзо Абе е възприел сдържана позиция по отношение на евентуални извинения и иска да преразгледа следвоенната пацифистка конституция, която според консерваторите е унизителен символ на поражението. Мнозинството от населението е против промяна на основния закон, отдавна е смятан за "вълнолом" срещу повтаряне на грешките от миналото.
"Наследството от войната, неуредените въпроси за историческата справедливост и схващането за историята до голяма съпътстват живота ни", каза Даниел Снайдър, който изнася лекции по източноазиатски изследвания в Станфордския университет.
"Дали времето лекува всички рани? Скоро няма да остане човек, преживял войната . . . Въпросите изчезват ли?", добави Снайдър. "Не, не изчезват, защото са толкова тясно свързани с формирането на идентичността във всички тези страни."
Много корейци, които отбелязват 15 август като "Ден на националното освобождение", все още се възмущават от японското колониално управление през 1910-1945 г., а Китай има горчиви спомени от японското нахлуване и окупация от 1931 до 1945 г. Той празнува деня на "Победата над Япония" на 3 септември, ден след официалната капитулация на Токио.
Дълга сянка
Отчасти поради това, че пандемията от COVID-19 поглъща до голяма степен вниманието, дебатите за военната отговорност на Япония са по-приглушени, отколкото на 70-ата годишнина, която Абе отбеляза със спорно изказване. Тогава Абе изрази "най-дълбока скръб" по повод конфликта, но каза, че бъдещите поколения не трябва да са длъжни да продължават да се извиняват за грешки от миналото, и не поднесе извинение.
"Страхът от въвличане във военен конфликт продължава да оказва силно влияние върху общественото мнение, а . . . отношението на консервативните политически лидери на Япония, които защитават японските действия по време на войната, не им позволява да кажат и направят неща, които могат да убедят техните съседи, че Япония наистина се разкайва", каза почетният професор от Колумбийския университет Джери Къртис. "На Япония вероятно ще й трябват 100 години, за да излезе от сянката на Втората световна война."
Продължават да предизвикват напрежение споровете със Сеул заради корейците, принудени да работят за японски фирми през войната, и "жените за утеха", както евфемистично наричат тези, които по време на войната са били принуждавани да работят в японски публични домове за военни.
Миналата седмица южнокорейски съд заяви, че ще започне процедури за продажба на активите на корпорацията "Нипон стийл", конфискувани, след като японската компания не изпълни заповед от 2018 г. на Върховния съд в Сеул за обезщетяване на корейски работници през войната.
Токио казва, че въпросът е уреден с договор от 1965 г. за нормализиране на отношенията, и заплашва с ответни мерки, ако се пристъпи към продажбата. Враждата между американските съюзници в областта на сигурността миналата година се прехвърли към търговията и сигурността.
"Ще има нова криза в отношенията, макар и не веднага", каза бившият южнокорейски президентски секретар Чан Хо-джин.
Токио смята, че спорът за "жените за утеха" е уреден със споразумение от 2015 г., когато Абе се извини и обеща фонд в подкрепа на оцелелите, но правителството на южнокорейския президент Мун Дже-ин обяви, че в сделката има пропуски.
Връзките с Китай
Връзките на Япония с Китай се бяха подобрили преди планирано посещение на президента Си Цзинпин, но пътуването беше отложено заради разпространението на Ковид-19.
Някои членове на японската управляваща партия искат посещението да бъде отменено заради суровите мерки на Пекин срещу Хонконг и упоритите му териториални претенции в Източнокитайско море. Разправията заради спорни островчета в района може да се разгори, ако Пекин, както съобщават някои японски медии, прекрати този месец забраната за влизане на китайски роболовни съдове в околните води.
Китай, който се конфронтира със Съединените щати заради правата на човека, търговията и сигурността, оставя настрана историческите спорове с Япония.
Токио споделя тревогите на САЩ по отношение на Китай, но икономиките на азиатските съседи са тясно свързани.
"Историческите въпроси не са уредени, но те не са приоритетни", каза гостуващият професор в Международния университет "Джосай" в Токио Андрю Хорват.
За да избегне напрежение с Пекин, Абе не е посещавал от 2013 г. храма "Ясукуни" в Токио, където заедно със загиналите във войните са почитани военновременни лидери, осъдени като военни престъпници. Но опасността от нови вражди остава.
"Въпреки че са минали десетилетия, нашите рани от войната не са напълно зараснали", каза експертът по Япония в Китайския народен университет Хуан Дахуей.
/От БТА/