Ловците на 5 метра, докато стрелят, седнат ли да се веселят - с маски
Право на лов имат 166 хил. българи, активните авджии са 40-45 хил.
Ловният сезон за пъдпъдъци и гургулици ще започне в събота въпреки усложнената епидемиологична ситуация и продължаващата африканска чума по свинете.
Ловните излети трябва да се провеждат при строго спазване на противоепидемичните мерки в заповедите на министъра на здравеопазването за ограничаване на разпространението на COVID-19, предупредиха от Изпълнителната агенция по горите. Задължителни са спазване на дистанция, носене на лични предпазни средства - маски и ръкавици, при необходимост и извършване на дезинфекция по време на всеки от етапите от провеждането на груповите ловни излети.
“При самия лов е несериозно да очакваме, че ловците ще бъдат с маски, а и не е нужно, защото тогава са на открито и на малки групи до 10 души, които са на разстояние по 5-6 метра един от друг”, заяви Юлиян Русев, шеф на ловния отдел в агенцията по горите (ИАГ). Маските обаче са много важни при инструктажа преди лова и след приключването му, когато авджиите се събират на почерпка. Повечето
ловни дружинки
имат традиция
да правят курбан
за откриването на сезона. На него идват и много хора, които реално не участват в първия ловен излет и дори не носят оръжие. Най-опасно е, когато събирането става в затворено помещение или кръчма, а не на открито на поляната.
Разчитаме, че всеки български ловец ще бъде отговорен както за собственото си здраве, така и за здравето на останалите участници в лова и на своите семейства, при които ще се прибере след завършването на излета, коментираха от ИАГ.
Ловците трябва да спазват и мерките за биосигурност за предотвратяване разпространението на африканската чума по свинете. От началото на годината вече
има открити
1407 заразени
от чумата
диви прасета
Затова преди излет и в края на деня всеки участник в лова задължително трябва да дезинфекцира обувките, облеклото и автомобила си. Остатъците от храна и опаковки от различни продукти също трябва да се събират от ловуващите и да не се оставят изхвърлени сред природата, тъй като това би създало предпоставки за разпространение на заболяването. Изпълнителната агенция по горите призовава отново и за необходимостта от бързото оповестяване за открити трупове на умрели диви свине по време на излетите в най-близкото горско териториално звено или на телефон 112. Според заповед на министър Десислава Танева има финансов стимул от
100 лв. за всеки,
който намери
труп на дива
свиня
Ловният сезон на пъдпъдък, гургулица, гривяк, горски бекас и обикновена бекасина се открива на 8 август. Според правилата ловуването става само с писмено разрешително по образец, в което са вписани датата, имената на ловците, номерата на ловните билети и членските карти, начинът и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за отстрел дивеч.
Разрешен е
ловът на до 15
броя пъдпъдъци
на един ловец дневно, както и до 10 броя от видовете гривяк, гургулица, горски бекас и обикновена бекасина. (Виж таблицата - б.р.)
Забранено е използването на електрически звуковъзпроизвеждащи устройства, живи птици за примамка, ловни соколи и други грабливи птици независимо от вида и произхода им, както и ловни хрътки и други забранени средства и методи за ловуване.
Изпълнителната агенция по горите припомня, че трябва да се спазват основните правила за безопасно боравене с оръжие, както и да се вземе предвид, че в момента е най-опасното време за пожари. Груповото ловуване е разрешено само през деня - 1 час преди изгрев и 1 час след залеза на слънцето.
Ще осъществяваме
стриктен контрол
заедно с
полицията,
каза Юлиян Русев. Вчера е изпратено писмо до МВР за съвместни контролни екипи от горски и полицаи, които да контролират ловните излети. Ще се правят
проверки за
пияни ловци
Глобата за всеки, който стреля с пушката с над 0,5 промила алкохол в кръвта, е от 200 до 2000 лв. Ако нарушението е второ в рамките на 1 година, санкцията скача на 3000 до 5000 лв. Глобите са същите и при използвани от ловците наркотици или упойващи вещества. Миналият сезон е първият от 15 г. насам, през който няма нито един смъртен случай при лов.
“Обикновено ловците се събират на почерпка, след като приключи ловът. Но към 15 ч често има подпийнали авджии, които искат да хукнат пак да гърмят, което е недопустимо”, коментира Юлиян Русев.
Над 100 000 ловци се очаква да излязат на първия излет в събота. Право на лов имат 166 хил. българи. Със заверени билети за тази година обаче са по-малко - около 120 хил. души. По наблюдения на горските активните ловци са около 40-45 хил., другите излизат само инцидентно.
Заверката на ловния билет струва 15 лв., цената не е променяна от 2001 г.
Пъдпъдъците тази година са най-много в Южна България. Тенденция от последните години е те да се местят по-нависоко, вече стигат и до 1300-1400 м надморска височина. Освен спасение от жегите пернатите търсят и храна по-нависоко, защото в ниското вече почти няма неизорана нива или синор. Така естествените местообитания на пъдпъдъка се променят заради зърнопроизводството. Преди години традиционно ловът стартираше от Черноморието, а сега там почти няма пъдпъдъци заради изораните терени.
Годишно около 350 000 пъдпъдъка се отстрелват у нас и между 100 и 140 хил. гургулици.
ЕК забранява стрелбата по гургулици?
Традиционният и важен за България лов на гургулици е застрашен. Тази година може да се окаже последната, в която авджиите могат да гърмят без ограничения по тях. Дори е възможна пълна забрана.
Причината е, че в последните няколко години текат сериозни дискусии в Европа за опазването на вида. На 23 юни ЕК свика подготвителна работна група за вземане на мерки за опазване на застрашената популация на гургулицата. В момента по нея се разрешава да се стреля само в 10 от страните в ЕС.
ЕК даде статут на гургулицата като уязвим вид, обясни шефът на ловния отдел в агенцията по горите Юлиян Русев. Според него е почти сигурно, че ще има забрана за ловуването ѝ по т.нар. западен път на миграция, или в Западна Европа. Във Франция, Испания, Италия и Австрия годишно се гърмели по 3 млн. гургулици.
България и останалите страни от източния път на миграция, или “Виа Понтика”, може и да се разминем от забраната, защото при нас ползването е по-малко, общо в региона се стрелят по 350 000 гургулици годишно”, смята Русев. За малко България обаче можела да се сдобие с пълна забрана за лов на гургулици заради неверни данни, изпратени през миналата година в ЕК от WWF - България. Според тях у нас се гърмяло по пернатите в период, в който майките все още доотглеждали малките си. Затова и от ЕК първоначално поискали да изместим ловния сезон за гургулици от втората събота на август за септември. Всеки ловец обаче знае, че тогава на практика няма гургулици у нас, те вече са отлетели. След писма с обяснения ловните експерти в агенцията по горите успели да убедят Брюксел засега да се запазят сроковете за ловуване.
Предстои обаче провеждането на две работни срещи, които ще окажат съществено влияние върху окончателния резултат в дискусиите за драстичния спад на популацията на гургулицата. През ноември тази година ще има среща в Малта, а през февруари 2021 г. - най-вероятно в Гърция. На втората среща ЕК ще даде препоръките си за начина, по който държавите членки трябва да управляват популацията. Най-вероятно тези препоръки ще бъдат налагане на мораториум или други ограничителни мерки върху ловуването на гургулици.
3703 нови авджии издържаха изпитите
Интересът към ловуването остава и през коронакризата. 4065 бяха кандидат-ловците, явили се на изпити за придобиване право на лов тази година. От тях успешно издържалите са 3703.
Всички те са завършили курс на обучение и практическа подготовка. За 2020 г. 82 ловни сдружения проведоха подготвителни курсове, като тази година заради епидемичната обстановка обучението беше дистанционно.
Изпитите се проведоха по график от 5 юни до 20 юли 2020 г. при спазване на всички противоепидемични мерки. На една дата имаха право да се явят максимум 25 човека. Теоретичната част включваше тест, писмен и устен изпит. 104-те въпроса от теста, съответстващи на темите от програмата за теоретична подготовка на бъдещите ловци, бяха групирани по раздели на модулен принцип. Успешно издържалите теста се явиха на писмен изпит, включващ два въпроса от различни раздели на преподавания материал. Кандидатите, допуснати до устен изпит, отговаряха на допълнителни въпроси на комисиите, както и на уточняващи, свързани с развитите от тях писмени въпроси. Издържалите теоретичната част се явиха на практически изпит, който включваше техника за боравене с ловно оръжие, подготовка за стрелба, стрелба по силует на дивеч и асфалтови панички.
На всички успешно издържали комисиите издават удостоверение за придобито право на лов.