"Кракът ми няма да стъпи повече в Германия. За нищо на света."
"Никога повече няма да стъпя в Германия", казва Мариана. Румънката е само една от многобройните източноевропейци, които напоследък събраха смелост да разкажат за унизителните условия, в които живеят и работят в Германия, пише "Дойче веле".
„Кракът ми няма да стъпи повече в Германия! Нито на гости, нито на екскурзия. За нищо на света!“ Мариана е работила два месеца в една баварска ферма, по-дълго не издържала: неплатен извънреден труд, мизерни спални помещения, никакви предпазни мерки срещу коронавируса. „Не можех да преглътна, че трябваше да спим по осем жени в едно помещение, че осем души използват една баня, а 30 души - една кухня“, разказва румънката пред ДВ. И добавя, че ги извозвали до работното им място с осемместен бус, в който се тъпчели по 14-15 човека.
Мариана е само една от многобройните източноевропейци, които през последните седмици и месеци събраха куража да извадят на бял свят редица нелицеприятни факти за трудовия си делник в Германия: в месопреработването, в куриерските служби, по строежите и в селското стопанство. Дори министърът на труда Хубертус Хайл призна, че действителността е тъкмо такава: „Пандемията е като лупа, през която виждаме неща, които и преди не са били наред“, заяви министърът.
Скандално
Алекс е работил две години за „Тьонис“ - най-голямото месопреработвателно предприятие в Германия. Подобно на Мариана, и той разказва за нечовешки условия. „Работното време беше 8 часа плюс 45 минути обедна почивка, но вместо това работехме по 10 до 13 часа на ден. След толкова работа човек е съсипан - и физически, и психически.“ Алекс хвърля вината главно върху посредническите фирми. Тъкмо тези подизпълнители наемат работниците и затова носят отговорността за условията на труд и живот.
Повечето източноевропейци, наети по този начин, работят на акорд. Плаща им се не на час, а за количество продукция. Но нормата не може да се изпълни за 8 часа. Така възниква експлоататорска система, казва Алекс. Който протестира, бързо изхвърча, а нормите на германското трудово право просто не важат, обяснява румънецът.
Случаят с "Тьонис" показа, че работниците често не получават почти никаква защита срещу опасния коронавирус. Над 1500 работници във фабрика на „Тьонис“ се оказаха заразени, което в крайна сметка доведе до затваряне на целия окръг Гютерсло. В момента прокуратурата води разследване срещу „Тьонис“ и срещу няколко фирми-подизпълнители заради нарушения на закона за защита срещу инфекции.
Системата от подизпълнители и трудови посредници, които обикновено са сънародници на наетите работници, представлява непрозрачна мрежа, която трудно се контролира. Въпреки това обаче в една социална държава, каквато е Германия, дори такива непрозрачни мрежи би трябвало да подлежат на контрол: да се проверява как са настанени работниците и при какви условия работят. По принцип е така, съгласява се Мариус Хангану от проекта „Честна мобилност“. По поръчение на германските синдикати той помага с опит и съвети на командированите работници от България, Румъния и още няколко държави. Хангану обяснява, че две държавни служби са длъжни да проверяват тези условия: Здравната служба и Митническата служба, като митничарите се съсредоточават само върху евентуалните нелегални работници. Но проверките невинаги са както трябва, твърди Хангану и дава пример от Бавария. „За три митнически проверки предварително се знаеше. Не разбирам как такава информация може да изтече от служба като митниците. Там очевидно има „къртица“.“ Хангану стига дори още по-далеч. Според него, изтичането на информация трябва да се търси не в регионалната митническа дирекция, а на по-високо равнище - там, където се стича цялата информация. Едно наистина сериозно обвинение. Обърнахме се към Главната дирекция на митниците с въпрос дали има известни подобни случаи на предварително оповестени митнически проверки. Отговорът беше лаконичен: „Няма сведения по въпроса“.
"Суров контрол, денонощно и без предупреждение"
Зачестилите новини за все повече зарази в кланиците и фермите принудиха политиката да се задейства. От догодина командироването на работници ще бъде забранено поне в месопреработването. Това означава, че германските кланици вече няма да могат да допускат работници, наети от подизпълнители. Бундестагът ще разгледа съответния законопроект след лятната ваканция.
Дискусията за условията, в които работят командированите и сезонните работници, се разпали отново миналата седмица, след като в една баварска ферма се появи ново огнище на Ковид-19. Фермата, в която работят хора от България, Румъния, Украйна и Унгария, беше изцяло поставена под карантина. На пресконференция в понеделник баварският министър-председател Маркус Зьодер заяви, че заразата е избухнала в резултат от съзнателни нарушения на правилата и хигиенната концепция. Зьодер настойчиво призова за суров контрол, „денонощно и без предупреждение“. Занапред глобата за такива нарушения ще бъде увеличена от 5000 на 25 000 евро. Освен това сезонните работници в Бавария ще бъдат тествани за коронавирус. Възможно било дори целият регион да бъде затворен.
Разкритията от последните месеци шокират. И в същото време разкриват огромен шанс пред стотиците хиляди източноевропейски работници в Германия. Защото именно в резултат от последните скандали се очаква условията на труд и живот да се подобрят значително.
"Ако не беше коронавирусът, всичко щеше да си остане постарому", казва Алекс. Румънецът вече е постъпил на работа в друго германско месопреработвателно предприятие. Този път с истински трудов договор. "Никога повече няма да позволя да бъда експлоатиран", казва той.