Обвинените хора на президента не могат да изпълняват задълженията си без достъп до тайни (Обзор)
Съветникът по сигурността и отбраната Илия Милушев - на свобода срещу 20 000 лв. Той обжалва гаранцията и отнетото му право да работи със секретни документи. Пламен Узунов също излезе от ареста срещу 20 хил. лв. Той давал на Бобоков и справки от “Военна информация”
Съветникът на президента по въпросите на сигурността и отбраната Илия Милушев и секретарят по правните въпроси и антикорупцията Пламен Узунов на практика няма да могат да изпълняват служебните си задължения заради отнетия им достъп до класифицирана информация, научи “24 часа”.
Забраната, наложена им от ДАНС, ще ги лиши от възможността да боравят със секретни документи, подпопомагайки дейността на президента. Така например в длъжностната характеристика на Илия Милушев е записано, че той подпомага държавния глава при осъществяването на функциите му на върховен главнокомандващ. Съветникът по отбраната разработва становища и оценки за провежданата военна политика и за състоянието на бойната готовност на въоръжените сили.
Милушев е и човекът, който дава мнение за промените в геостратегическата и военнополитическата обстановка и отражението им върху военната сигурност.
За всичко това обаче му трябва достъп до документи, които са класифицирана информация. Така че не е ясно какво ще прави на “Дондуков” 2 оттук нататък Милушев.
В петък той беше пуснат от ареста, където престоя една нощ, срещу 20 хил. лева гаранция. Съветникът на Румен Радев трябва да я плати в 10-дневен срок. “Ще я обжалваме пред съда”, каза адвокатката му Атанаска Каракашева.
Милушев ще обжалва и решението на ДАНС да му отнеме достъпа до класифицирана информация с гриф “Строго секретно” пред Държавната комисия по сигурността на информацията, увери Каракашева.
В петък Милушев беше обвинен за това, че от юни до юли 2019 г. на неустановена дата се е сговорил с М. К., която е бивша служителка в Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР), и с А. З., също от агенцията, да разгласяват информация, представляваща държавна тайна, която му е станала известна по служба. Целта им била да упражнят противозаконно влияние върху председателя на ДАР.
Второто обвинение на Милушев е, че от юни до неустановена дата през юли м.г. като подбудител в съучастие с М. К. я накарал да наруши служебните си задължения, като ѝ казал да му предостави сведения, които са държавна тайна. Те ѝ станали известни във връзка с възложената работа.
Той ѝ казал, че ще предаде тези сведения на президента, за да навреди на шефа на ДАР. Спрямо него щели да започнат дисциплинарни проверки и да бъдат поставени под съмнение професионалните му качества и че е склонен към злоупотреби. Според прокуратурата така е щял да бъде уронен престижът на Държавната агенция “Разузнаване”. Заедно с Милушев и бившите разузнавачи се разследва и Иван Комитски. За него главният прокурор Иван Гешев каза, че в дома му имало пет кашона, пълни с документи с класифицирани материали, включително с гриф “Строго секретно” и “Строго секретно с особена важност”, както и оперативен план от 2012 г. по разследване срещу Златко Баретата.
Комитски е бил шеф на архивите на МВР и на ДАНС. През 2013 г. е назначен за председател на Държавна агенция “Архиви”. От 1988 г. до 2008 г. работи към архивите на МВР. През 2008-2009 г. оглавява същата дирекция, но в ДАНС, откъдето е пенсиониран по времето на Цветлин Йовчев. През 2013 г., докато премиер е Пламен Орешарски, става шеф на Държавна агенция “Архиви”. Веднага след назначението му учени пускат писма срещу него. В тях посочват, че докато работил в МВР през 1990 г., е участвал в унищожаването на досиетата за принадлежност към ДС.
Срещу 20 хил. лева на свобода, също след една нощ в ареста, излезе и секретарят на президента Пламен Узунов. Той е обвинен, че заедно с Пламен Бобоков е създал престъпен сговор с цел търговия с влияние. Бобоков беше пуснат срещу 1 млн. лв. гаранция. Той вече има една гаранция от 1 млн. лв. по делото за боклука.
Второто обвинение е, че от 8 май до 28 август 2019 г. Бобоков подбудил 21 пъти Узунов да наруши служебните си задължения, От това са настъпили значителни вредни последици - разгласяване на информация, станала му известна по служба, сред лица извън кръга на тези, които имат право да я получат, както и уронване престижа на президентската институция, сред гражданите на Република България. Той застрашил и националната сигурност на страната чрез разкриване на оперативния интерес на специална разузнавателна служба - “Военна информация”.