Ключов юли - след светкавична криза ще влезем ли в бързо възстановяване
Идва време за ЕRM II, европейските антикризисни пари и стимулирането на фирмите
Март и април бяха най-тежките месеци за икономиката на България от близо четвърт век насам. Същото се отнася дори в по-голяма степен за Европа и Америка, като много страни преживяха най-тежкия икономически срив в следвоенно време. Индустрия, потребление, инвестиции, строителство – всичко отбеляза голям спад, а безработицата се увеличи. В ЕС през април беше отчетен 27,2% спад на индустриалното производство, като в някои страни достигна дори 30-40%
(например
съседна Румъния
е с 38,8% спад)
Спадът в България, макар и далеч по-нисък, също беше сериозен - 15,6% на годишна основа.
Какво да очакваме след тези драматични сривове през март-април? Оптимистичната теория е, че след толкова бързо влошаване ще има и бързо възстановяване. Песимистичната е, че възстановяването ще бъде бавно и постепенно. Историята тук не може да ни помогне много – обикновено при икономическите кризи и спадането, и възстановяването са бавни. Например в предишната криза спадът беше бавен и отне 3-4 г., за да се стигне до дъното, а след това и възстановяването продължи още толкова.
Сегашната криза
е съвсем
различна,
мълниеносна,
така че няма база за сравнение.
На теория има аргументи и в двете посоки. Все пак в тази криза – колкото и тежка и бърза да е, безработицата се увеличи съвсем малко, повечето работодатели запазиха заетостта по време на карантината и още от май започна усилено наемане на нови служители. Естествено, работодателите запазват заетостта, защото планират да възстановят производството. Помощта от държавата под формата на 60/40 и мораториумът върху кредитите към банките също позволиха да се запази производственият капацитет и да има готовност за бързо възстановяване. В предишни кризи не сме имали такива мерки и няколко месеца липса на производство
можеха да имат
фатален ефект
върху оцеляването на съответните заводи – да загубят работниците, да се водят дела за фалит, да им продадат машините на търг и т.н. Сега тези проблеми са избегнати.
Какво показват
данните?
Един начин да разберем как ще върви възстановяването, е да видим страните, които първи бяха ударени от коронавируса. Китай първи пострада от заразата и от икономическата криза, около 3-4 месеца преди всички останали. Данните за Китай показват голям спад първите 2 месеца (януари и февруари), след което доста бързо възстановяване следващите три месеца (март-май). Типичен пример е индустрията, при която се отчита 13,5% спад на годишна основа средно за януари и февруари, но след това има бързо възстановяване и през април вече се отчита 4,4% растеж на годишна основа. Подобно е положението при продажбите на дребно, които намаляват с 20,5% средно за януари и февруари, но към май спадът е вече само 2,8%. Същите са тенденциите и в услугите, износа и инвестициите.
Ако Европа върви по този път, може да очакваме, че през май - юни е започнало възстановяване, което ще продължи през юли-август.
Първите откъслечни данни за Европа по-скоро подкрепят тезата за бързо възстановяване.
На 1 юли излязоха силно положителни данни за продажбите на дребно в Германия - надминаха всички очаквания с месечен растеж от 13,9% в реално изражение и 3,8% реален растеж на годишна основа през май. Като се има предвид, че Германия е най-голямата икономика в Европа, силният растеж на продажбите там ще има ефект върху икономиката в целия континент.
Постепенно ще се натоварят заводите и чрез веригите на доставки
импулсът ще
се предаде
към останалите
европейски страни
Интересни са и данните от немската тол система, които показват значително възстановяване на изминатите километри от товарните камиони през последните седмици в сравнение с дъното през април.
Възстановяването се потвърждава и от индексите на бизнес климата. Европейският индикатор на икономическите очаквания (Economic Sentiment Indicator) се увеличи с 8 пункта през юни като до момента е преодоляна около 1/3 от спада по време на кризата. В България стопанската конюнктура също рязко се подобрява през юни като се отчита растеж от 11,4 пункта в общия показател на бизнес климата на НСИ. Над половината от спада през април вече е компенсиран заради бързите растежи през май и юни.
Всички ранни индикатори сочат към бързо възстановяване. За да се случи със сигурност обаче е добре публичните политики да продължат да подпомагат този процес – да насърчават фирмите, които разширяват производството и наемат нови служители, новите инвестиции “на зелено”, бързо да се присъединим към валутния механизъм ERM II и да сме готови с програми и реформи, за да се възползваме от европейския план за възстановяване.