Невидимата война между Турция и Гърция заради "Света София"
Между Турция и Гърция се води невидима война заради храма "Света София": ще се застъпи ли Русия за "Света София"?
В Турция не стихва скандалът заради храмa "Света София". Въпросът се превърна в един от най-сериозните проблеми между Анкара и Атина, като някои официални представители дори заявиха, че са готови за военни действия.
Всички решения, свързани с храма "Света София", са свързани с националния суверенитет на Турция
На най-високо ниво е поставен въпросът за премахването на статута на музей на храма и превръщането му отново в джамия. Заради този проблем рязко се изостриха отношенията между Турция и Гърция, като гръцкото министерство на външните работи направи рязко изявление. В отговор на това турската страна посъветва партньорите си в НАТО да не се месят в "чужди работи". Всъщност съвсем скоро може да бъде сложен край на този проблем - ще бъде поставена точка или може би многоточие.
Държавният Съвет на Турция насрочи за 2 юли заседание, на което ще се обсъжда статутът на "Света София". Президентът Реджеп Тайип Ердоган заръча на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да проучи възможностите за връщането на статута на джамия на храма.
Освен това на 16 юни на заседание на Висшия консултативен съвет на Турция той заяви: "С волята на Аллах ще отслужим молитва след решението на Държавния Съвет на 2 юли." Спомената бе и конкретна дата - 15 юли - годишнината от опита за държавен преврат в Турция.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу пък написа в акаунта си в Туитър, че темата, свързана със "Света София", е въпрос, свързан с националния суверенитет на Турция.
Това обаче не означава, че е взето окончателно решение. Все още никой не е отменил демокрацията в Турция, а също така и сред турските граждани няма еднакво мнение по въпроса.
Турция ще даде необходимия отговор като председател на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС)
Всъщност въпросният проблем не е от днес, той съществува от много. През 2008 г. Държавният Съвет на Турция отхвърли иска за анулиране на правителствения указ от 1934 г. и за превръщане отново в джамия на "Света София". Въпросният иск бе внесен от Турската общност за запазване на исторически паметници и на околната среда. Общността първоначално се обърна към премиера (по онова време Ердоган - бел. ред.), а след като получи отказ се обърна и към Държавния Съвет (висшият административен орган в страната).
Същевременно миналата година президентът Ердоган на всеослушание заяви, че "Света София" ще стане джамия. През март м.г. на митинг в Трабзон държавният глава каза, че ще върне на храма статута на джамия (след местните избори на 31 март 2019 г.). Ердоган посочи причината поради която "Света София" ще стане джамия. "Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп обявява Ерусалим за столица на Израел, а Голанските възвишения за израелска територия, Турция ще даде съответен отговор като председател на ОИС, каза Ердоган в Истанбул.
На 29 май тази година в Турция с огромен размах бе отбелязана 567-ата годишнина от завладяването на Истанбул, макар че датата не е кръгла. Всъщност по този начин Турция отпразнува редица свои геополитически победи, а наред с това и т. нар. "победа над коронавируса".
На този ден в "Света София" бе прочетена сурата от Корана "Ал Фатх" (Победата) в чест на превземането на Истанбул. Атина заяви, че това обижда международната общност и отправя предизвикателство към религиозните чувства на християните по целия свят. Това само подля масло в гръцко-турския конфликт.
Храмът "Света София" е паметник на византийското наследство. Той е построен в периода 532-537 г. по нареждане на император Юстиниан, който решил да увековечи славата на Константинопол. Императорът мечтаел да няма друг подобен храм в света и даже планирал да направи подовете от злато. След падането на Византийската империя през 1453 г. храмът бил превърнат в джамия.
През 1935 г. с указ, подписан от основателя на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк, джамията била превърната в музей. През 1985 г. храмът е включен в списъка с паметниците на Световното историческо наследство на ЮНЕСКО.
В момента в турските медии върви яростна дискусия по тази тема. Едни твърдят, че подписът на Ататюрк под указа за превръщането на джамията в музей е бил фалшив. Други твърдят обратното. От архивите са извадени султански документи от 1462 г., потвърждаващи законността на превръщането на православния храм в джамия. Кемалистите (поддръжниците на светската държава) призовават всичко да бъде оставено, както е в момента.
Проблемът, свързан със "Света София", не е случаен
И този път поредният въпрос, свързан със "Света София", не е възникнал случайно. Проблемът е насочен към една конкретна страна. Съдейки по крайно острата реакция на Атина посланието е стигнало до абоната. Между Турция и Гърция в момента се води невидима война. Напрежението се увеличава с всеки изминал ден, натрупалите се проблеми са доста и постоянно се увеличават. Веднъж през 1974 г. това доведе до военни сблъсъци.
Двете страни не могат да намерят общ език и по либийския въпрос. Атина подкрепя фелдмаршал Халифа Хафтар, а Турция подкрепя Правителството на националното съгласие на Файез Сарадж. Благодарение на военната подкрепа на Турция на 4 юни ПНС си върна контрола над Триполи. В момента кораби на турския Военноморски флот конвоират морския транспорт за Либия. Всичко това дразни гръцката страна, която се смята за законен играч в този регион. Но и според Анкара Средиземноморието е зона на жизненоважни интереси на Турция.
Не затихва и кипърският конфликт, който се изостри и заради въпроси, свързани с търсенето на находища на нефт и газ. Въпреки протестите на Атина Турция започна сондажи край територията на Северен Кипър (край т. нар. Севернокипърска турска република - СКТР, призната само от Анкара - бел. ред.). Анкара настоява, че всички енергийни ресурси в региона трябва да бъдат разделени между Република Кипър и турската част на острова.
В края на февруари Турция отвори границите си и изпрати на "тур" в Европа близо 130 хиляди бежанци.
Ердоган постоянно обвинява Гърция в нарушаване на правата на религиозните малцинства, на първо място на мюсюлманите. По данни на Съюза на мюсюлманите в Гърция в Атина с население от близо 4 милиона живеят 500 хиляди мюсюлмани, макар по оценки на гръцките власти броят им да не надвишава 250 хиляди, включително мигранти от Пакистан, Афганистан, Бангладеш и др. страни.
И така под натиска на международни правозащитни организации преди година бе открита първата построена от близо 200 години джамия в Атина. Гръцката столица бе единствената европейска столица, в която до този момент нямаше джамия. Храмът с капацитет до 350 души бе построен в предградие на столицата на територията на бивша военноморска база. Властите забраниха изграждането на минаре и извършването на молитви с високоговорител. Проповедите може да се извършват само на гръцки и английски език.
В началото на този месец гръцкият министър на отбраната заяви, че за защитата на суверенните си права Гърция е готова на всичко, включително на военни действия срещу Анкара.
Поведението на Турция в последно време е доста агресивно. Смятам, че единственият способ на Гърция да се справи с такова поведение, склонно към агресия, е от една страна използването на цялото й "дипломатическо оръжие", а от друга - подсилването на въоръжените сили, каза той в интервю за телевизия "Стар".
В отговор на въпроса дали Гърция е готова за военен конфликт Панайотопулос отговори: "Точно така".
Отношенията между двете страни в момента са изострени до краен предел. Едва ли ще обаче ще се стигне до въоръжен конфликт. В посткоронавирусната епоха у всички се натрупаха много проблеми, които спешно трябва да се разрешават. Отслабените икономики няма да издържат и военни разходи. По този начин Турция разрешава всичките си геополитически въпроси. Играта с показването на мускули няма да попречи и този път.
Висока е вероятността да бъде променен статутът на "Света София". Ердоган вече обяви, че ако това стане, де факто нищо няма да се промени. Така както в разположената наблизо "Синя джамия" и в "Света София" ще бъдат допускани всички желаещи.
Какво ще каже Русия
Проблемът, свързан със "Света София", е болезнен и за православна Русия. И Ердоган прекрасно разбира това. Колко векове "Москва - третият Рим" (геополитическа и религиозна концепция от 14 в. - бел. ред.), смятала се за единствен наследник на Византия е заплашвала да стигне до портите на Цариград и да направи Черно море "руско езеро). Това е могло да се случи 2 пъти - през 1829 и 1878 г. И в двата случая обаче руските царе под натиска на английските и френските съюзници са давали заден ход в последния момент.
Последната инициатива на турския президент засега не е предизвикала особен отговор от Москва. Патриарх Кирил реагира чрез думите на митрополит Иларион, който каза, че "всякакви опити за променянето на статута на храма "Света София", който в момента е музей, ще доведат до "нарушаване на междуконфесионалните и междурелигиозните баланси".
Както виждаме това е "неутрална, беззъба" реакция. Макар въпросът да е много горещ. Можеше да се очаква порой от мнения на депутати, чиновници, журналисти, но такива няма. Причините: Русия не иска да разваля отношенията си с Турция, които успя да оправи с неимоверни усилия. Освен това Русия скоро я очаква гласуване по поправките в конституцията. На практика предизборното мълчание настъпи вече отдавна - нищо не трябва да ни отвлича от най-важното.
Русия очаква 1 юли (гласуването за поправки в конституцията), а в Анкара с нетърпение очакват 2 юли. Каквото и да е развитието на събитията светът няма да се преобърне. Както се казва сега обаче - светът няма и да остане същият.
-----
*Със съкращения.
Азат Ахунов е изтоковед и коментатор в руското онлайн издание business-gazeta.ru
Превод и редакция: Нора Чолакова