ВКС приело довода за явна несправедливост на присъдата на Красимир Катев
С Решение № 38/22.05.2020 г. по наказателно дело № 1176/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението на Апелативен съд – Варна (АС – Варна) по в.н.о.х.д. № 120/2018 г., като намалява наложеното наказание „лишаване от свобода“ на 3 години. На основание чл. 66 от НК отлага изтърпяването му за изпитателен срок от 5 години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване, съобщиха от ВКС.
Делото е образувано по касационна жалба на Красимир Катев. С присъда на Окръжен съд – Добрич той е признат за виновен в това, че на 22.08.2012 г. преди кръстовището на кариера „Момчил“, посока гр. Балчик, при управление на моторно превозно средство (МПС) е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на двама души и средна телесна повреда на трето лице. Осъден е на 4 г. „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 г. С атакуваното решение е изменена присъдата, като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието е преквалифицирано. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ е намалено на 3 години и 6 месеца.
В проведеното заседание по делото пред ВКС подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е частично основателна. Намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде смекчено и бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
Тричленният състав на ВКС приема за неоснователни твърденията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен и материалният закон. Върховните съдии приемат, че жалбата е основателна единствено относно довода за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. В решението пише: „Неправилно е прието като отегчаващо обстоятелство, че след деянието подсъдимият не е проявил загриженост към пътувалите в другия автомобил. В тази насока от значение е следното: От една страна, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 343а НК, е достатъчно деецът да е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на някои от пострадалите, ако те са повече от един, а в случая помощ е оказана на двама от пострадалите (на Величка Г. и Лора К.). Освен това, деецът се е обадил на телефон 112, за да съобщи за пътния инцидент. От друга страна, не е изследвана причината за поведението на жалбоподателя след инцидента, при който е имало пострадали, негови близки, към които е насочил вниманието си, което обяснява липсата на активност по издирване на други пострадали и полагане на персонални усилия да им бъде оказана помощ. Ето защо, липсата на проявена от дееца загриженост към пострадалите от другия автомобил не може да се цени в негова вреда, а посоченото отегчаващо обстоятелство следва да отпадне при индивидуализацията на наказателната му отговорност.“
Тричленният състав на ВКС намира също, че не е отдадено дължимото значение на конкретната степен на обществена опасност на дееца, която е занижена: „Подсъдимият е с положителни характеристични данни в сферата на личния си и семеен живот и в сферата на обществения живот. Той е известен като грижовен съпруг и баща на две малолетни деца, за чието отглеждане и издръжка е отговорен, и в същото време е професионално утвърден специалист с доказан принос в своята област. Има изграден положителен мироглед, поведението му е безукорно, не е криминално проявен и не е осъждан. Придобил е правоспособност да управлява моторно превозно средство през 1996 г. и оттогава до момента на произшествието се е проявявал като дисциплиниран водач. На следващо място, воденото срещу него наказателно производство е с голяма продължителност: седем години и половина, с което е надхвърлен „разумният срок“ на наказателно преследване, а това обстоятелство самостоятелно обуславя като последица смекчаване на наказателната отговорност.“
Поради това съдът приема, че справедливо се явява наказанието 3 години „лишаване от свобода“, което да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години, в какъвто смисъл следва да бъде изменен въззивният акт.