Стратегия! След 10 г. доплащаме за здраве 1/3 от общите разходи, сега са 50%
До 2030 г. всички аптеки да работят с е-рецепта,
а всички болници - с достъп до медицинското досие
на пациентите, предвижда здравното министерство
До 2030 г. да се намалят директните плащания от джоба на пациентите и да се увеличат разходите за доболнична медицинска помощ. Това са част от приоритетите на здравното министерство, заложени в частта “Здраве и спорт” на Националната програма за развитие на България в следващите 10 години.
В момента България
е сред първенците
по доплащане
за здравни грижи на глава от населението и делът им непрекъснато расте. По данни за 2017 г. той е 46,6% при средно 15,8% за ЕС, затова се предвижда до 2030 г. да спадне до 30%.
Основните разходи са свързани със заплащане на лекарства, изследвания и прегледи в извънболничната помощ, както и допълнителни услуги при лечение в болница. Освен допустимите като консумативи, които не се покриват от здравната каса, избор на екип и по-добри битови условия обаче, в края на миналата година стана ясно, че здравноосигурените пациенти плащат в болница и
абсурдни такси
като справка за
точен час
на раждане,
тест за поносимост към антибиотик (който по принцип е задължителен) и други услуги, включени в ценоразписите на лечебните заведения. Те станаха ясни, след като здравният министър Кирил Ананиев задължи всички болници да направят публични ценоразписите си.
Друга цел, която залага програмата, е публичните средства за направления за специалист, изследвания и въобще за доболничната помощ, включително и за рехабилитационни грижи, да се увеличат с над 10%. Предвижда се от 13,7% сега делът им да стигне 25%, което ще позволи дейностите, които могат да се извършват в амбулаторни, а не болнични условия, да бъдат прехвърлени.
“Качествената първична медицинска помощ намалява общите разходи за здравеопазване и нуждата от по-скъпото болнично лечение”, пише в програмата. Затова ще бъде поставен акцент върху дейностите, свързани със здравното образование, изграждането на умения за здравословен начин на живот, рационално предписване на лекарства, както и върху профилактиката.
На този фон обаче разчетите на здравното министерство предвиждат увеличение само с 1,5% на хората, които да бъдат обхванати със скринингови изследвания за ранно откриване на най-често срещаните незаразни заболявания. Според данните в момента в скринингови програми са обхванати 25% от населението, а през 2030 г. се очаква да станат 26,5%
Обърнато е обаче внимание на необходимостта от
по-дълго лечение в
болница при някои
заболявания,
затова се предвижда леглата за дългосрочни грижи да да се увеличат от 35,6 на 50 на 100 000 души население.
За да подобри достъпа и качеството на предоставяните здравни грижи за хората в труднодостъпни и отдалечени места, възрастните, болните с хронични заболявания и на пациентите със специфични потребности, здравното министерство ще работи активно и върху прилагането на телемедицината и въвеждането на иновативни приложения за мобилни услуги, с които да се наблюдава състоянието на пациентите, става ясно още от разписаните мерки.
До 2030 г. всички аптеки да работят с електронна рецепта, а всички болници да имат достъп до медицинското досие на пациентите си, предвижда още програмата. Сега такава възможност няма. Очаква се след 10 г. всички джипита, специалисти, медицински центрове и ДКЦ-та в доболничната помощ да предоставят възможност за онлайн записване на час за преглед. В момента те са едва 15%.
Срокът за обществено обсъждане на програмата е до 9 юни.