Закон спира продажбите на дългове
Топлофикации, ЕРП, ВиК и мобилни оператори вече да не дават клиентите си на колекторски фирми, залага в проект Мая Манолова и го праща на управляващите
Колекторите да могат да събират само главницата и наказателната лихва от дълговете, както и
да нямат право
да начисляват
такси и неустойки
Това е един от текстовете в проектозакон за регламентиране на работата на колекторските фирми, написан от Мая Манолова. Като обмудсман защитата от събирачите на дългове ѝ бе основна кауза.
Проектът предвижда забрана за събиране на вземания от колектори, ако в потребителския договор няма изрично писмено съгласие на длъжника, като там трябва да се посочи и кой колектор ще го събира. Забраняват се и контактите на колектора с работодател, близки и съседи на длъжника.
ВиК и енергоразпределителни дружества, топлофикации и мобилни оператори няма да могат да прехвърлят задълженията на хората към колектори. Забранява се и продажба към втори, трети и следващ колектор.
Предвижда се създаване на регистър на колекторските фирми, като така ще се регламентира дейността им за първи път от над 20 г. При системни нарушения на правилата за събиране на задължения фирмата ще бъде заличавана от регистъра и ще ѝ се забрани да осъществява дейност.
Глобата за служители е до 1500 лв., а за фирми - 5% от оборота (но не по-малко от 5000 лв.) за всяко отделно нарушение.
Първоначалният кредитор ще бъде длъжен лично да уведоми длъжника, че прехвърля задължението му, и да му предложи той сам да си откупи дълга.
По данни на Асоциацията на колекторските агенции в България през 2018 г. колекторите са събирали вземания от граждани по 1 221 227 случая за
общо 1,418 млрд.
лева при среден
размер на дълга
от 1161 лв.
Проектозаконът изменя и допълва шест свързани закона, между които тези за защита на потребителите, потребителския кредит, кредитните институции, електронните съобщения.
“Колекторските фирми тормозят българските граждани през последните 20 г. без всякакви правила. Това е единствената дейност, която няма никаква законова регламентация, нито орган, който да я контролира. Затова си позволяват да рекетират, да мачкат, да тормозят хората, да им звънят денонощно, да ги излагат пред техните работодатели и да притесняват близките им”, обясни пред “24 часа” Манолова. Още като омбудсман тя била затрупана с жалби на граждани срещу колекторите. “Това
се засили след
пандемията,
защото хората загубиха
работата си
и останаха без доходи. Те са в невъзможност да плащат задълженията си, а няма никаква милост от страна на колекторските фирми”, обясни тя.
Беше добра стъпка, че парламентът забрани в Закона за извънредното положение колекторите да събират дългове към фирми, по бързи кредити и по лизинги. Но понеже няма контрол, те не се съобразиха и продължиха, каза Манолова. Затова с екипа ѝ подготвили закона. Днес го внася до председателя на НС Цвета Караянчева и всички парламентарни групи.
Според Манолова такъв регламент може да стане основа за политически консенсус между ГЕРБ, БСП, ДПС и патриотите. “Подарявам този закон на премиера Бойко Борисов като лидер на най-голямата политическа партия. Не претендирам за авторство, нека депутатите го внесат и да има консенсус, защото това е един от най-големите проблеми на българите днес”, категорична е тя.