Поглед навътре, поглед навън: Светът излиза от изолацията със смесени чувства
В момент, когато голяма част от света започва да излиза от изолацията, хората поглеждат назад към времето, което са прекарали, откъснати от приятели, семейство и колеги заради коронавируса, и напред към това, което предстои.
Ройтерс улови някои от тези размисли заедно с портрети от Африка и Близкия изток на хора, които са в своите стаи и гледат навън, и такива, които са навън и гледат навътре.
"Изолацията . . . беше прекрасно време за мен да си поема дъх, да преосмисля начина си на живот и да се опитам да се съсредоточа повече върху нещата, които наистина имат значение за мен", каза 29-годишният фотограф Адетона Омокание, който живее в Лагос, цитиран от БТА.
Александър Каяфас от същия многолюден нигерийски град също вижда светлата страна на стоенето затворен вкъщи. 25-годишният анализатор на данни се наслаждава на времето, прекарано със семейството, в учене и контакти с приятели онлайн.
В селската Източна Капска провинция в Южна Африка обаче домакинята Зодиди Десевула не беше особено доволна от седмиците, които е прекарала в своята традиционна африканска къща "рондавел".
"Аз и съпругът ми бяхме затворени в тази къща от една стая, без да можем да ходим на работа. Мъчехме се да си набавим храна за ядене, защото нямахме доходи", заяви тя пред Ройтерс.
Според изпълнителката от израелската танцова трупа "Батшева" Яел Бен Езер има какво да се каже за неправенето на нищо.
"Ще ми липсва удобното усещане на това, че "няма проблем да не вършиш нищо, няма проблем да не бъдеш продуктивен по начина, по който обикновено си мислим", каза тя."Нещата ще идват и ще си отиват, слънцето ще изгрява и ще залязва, а аз просто ще си живея. И това е напълно достатъчно."
За нея и много други животът далеч от приятели и работа има също така доста недостатъци.
Тя жадува за прилива на адреналин при танцуването на сцена и за открития простор на морето.
В египетската столица Кайро 20-годишната студентка Нада Магед описа изолацията като "затвор".
"Когато погледна навън, виждам същия изглед, но имам различно усещане - улиците са по-тъжни и тайнствени и няма надежда да излезеш скоро", каза тя.
Зинеб Мохамед "Ом Хани" също живее в града и й липсва редовната връзка с нейното семейство и приятели.
"Трябва да отида до зоопарка с моите внуци", каза 59-годишната портиерка в стая с оскъдна мебелировка, в която телевизорът светеше в мрака. "Също така искам да ги заведа до морето - мечтая за това много пъти."
28-годишната Лама Надра, която има изглед към морето от своя прозорец в древния ливански град Тир, се радва на лукса да го вижда всеки ден.
"Обичам спокойствието и да съм далеч от шума на столицата Бейрут", каза тя и добави, че когато бъде свободна да се движи навън, иска отново да отиде да плува.
За нея края на изолацията ще означава да вижда по-малко семейството си.
"Брат ми ще се върне в Дубай, а аз . . . в Бейрут. Ще бъда също така отделена от баща ми и майка ми."
Според мнозина обаче пандемията не е донесла особено забележима промяна.
Абу Гази живее в саморъчно направена палатка на края на гробище в северния сирийски град Маарат Мисрин. Като милиони свои сънародници, принудени да се преместят заради деветгодишната война, той копнее да се върне у дома.
"Ние се поставихме под карантина с умрелите", заяви пред Ройтерс 53-годишният мъж. "Събуждаме се и заспиваме, гледайки към гробовете."