Петър Витанов: икономическо възстановяване и/или солидарност?
Промяната в подхода на ЕС е сигнал, че са необходими съществени промени на политиките и у нас
„Вярвам, че с новите предложения на Европейската комисия ЕС се връща към принципите на солидарността и сближаването. Принципи, които са в основата на успехите на Съюза. Освен това, Европа се обръща към публичните инвестиции като източник на растеж. Частният сектор не е пренебрегнат, но Комисията най-накрая осъзна, че икономическо възстановяване, което да се усети от всички граждани, не е възможно без адекватно публично финансиране. Тя на практика отстъпва от вредните неолиберални политики, които до голяма степен са причина за икономическите проблеми и разделението между държавите-членки през последното десетилетие.“, подчерта ръководителят на Делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов.
Витанов коментира предложението на ЕК за мащабен план за възстановяване на Европа. Планът включва и създаването на нов инструмент за възстановяване „Next Generation EU” като част от Многогодишната финансова рамка. С Next Generation EU” от 750 милиарда евро /500 млрд. грантово финансиране и 250 млрд., които ще се предоставят под формата на кредити/ и целевите увеличения на дългосрочния бюджет за периода 2021—2027 г. общият финансов капацитет на ЕС ще достигне 1,85 трилиона евро. Предложението се базира на три стълба, насочени към: възстановяване, частни инвестиции и ускоряване на икономиката, и програми на ЕС, които доказаха своята ключова роля при справянето с пандемията.
„Удовлетворен, съм че се възприе подходът за увеличаване на средствата и за разширяване на методите за генериране на т.н. собствените ресурси на ЕС /които заедно с излишъка по бюджета от предходната година и други източници на приходи, главно глоби и данъци върху заплатите, формират приходите на ЕС/. Нещо, за което ние като социалисти отдавна настояваме като механизъм за повишаване на оперативната самостоятелност на Съюза. А в случая говорим за: корпоративен данък върху големите компании, въглероден данък /за стоки и услуги от трети страни, които не покриват европейските изисквания като вид антидъмпингов механизъм/, дигитален данък и др.“, акцентира Витанов.
„Положително развитие е увеличаване на средствата за Кохезионна политика, както и 15 милиарда допълнителна подкрепа за Земеделския фонд за развитие на селските райони, все неща, за които нашето политическо семейство се е борило.
Предвидено е и укрепване на Фонда за справедлив преход с до 40 милиарда. Естествено, когато говорим за инструмент, подпомагаш социалната трансформация на европейската икономика в посока въглеродна неутралност, ще са необходими още много ресурси.“, допълни социалистът.
По отношение на предвидените за България средства в размер на 11,7 милиарда евро, Витанов подчерта: „Трябва да си даваме сметка, че средствата от ЕС може и да бъдат достатъчни, за да решат най-острите социално-икономически проблеми, които са натрупани в страната ни. България ще се превърне във втория най-голям нетен бенефициент на фондовете на ЕС след Хърватия. Сумата е сериозна и отговорност на правителството е да подготви адекватен план за разходване, съобразен с новите цели на ЕС – еколoгосъобразни полититики, дигитализация, инвестиции. Промяната в подхода на ниво ЕС определено е сигнал, че са необходими и съществени промени и у нас.