Как новият Закон за храните ще ликвидира сивия сектор
Според регистъра, който се води от Агенцията за безопасност на храните, около 680-700 обекта са регистрирани като хлебопроизводители. Според нас са почти 2 пъти повече.
Това каза за БНР председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева на днешния професионален празник на хлебарите - Спасовден. Тя оцени като „изключително важен“ новия Закон за храните, приет на второ четене от парламента в сряда.
„Ако той влезе в сила с цялата тежест на членовете на законодателството, които са предвидени в него, Законът за храните може да бъде част от законодателството за борба със сивия сектор и би могъл да го ликвидира“, подчерта Кукушева.
Как нормативните промени ще ликвидират сивия сектор в хлебопроизводството
„Хлябът е най-бързо оборотната храна в света. Проследимостта на производство, дистрибуция и реализация е изключително трудна. Видно е, че в България няма политическа воля, а може би няма и административен капацитет да се случи такъв тип проследяване, но чрез глава „Транспорт и транспортни средства на храни“ ние сме изключително облагодетелствани от Закона за храните, защото за нас е заложено специалното изискване да се създаде регистър на дистрибуторите.
Всички превозни средства, превозващи, хляб, брашно, хлебни и сладкарски изделия ще имат отделна регистрация, уникален идентификационен номер, който ще бъде сложен на транспортното средство. Ако хванем дистрибуцията, много лесно бихме стигнали до първоизточника – производителя, както и до търговеца, който трябва да я реализира. Досега никой пътен контролиращ орган не можеше да спре превозно средство и да направи щателната проверка.
Законът вече прилага цялата тежест на европейските регламенти и санкциите са „в европейски финансови измерения“, допълни Кукушева. Предвидена е санкция затваряне на производствени и търговски обекти.
Помислено е и за сивия сектор. Отговорността е на местната власт. Кметове и общински наместници са длъжни да следят цялата икономическа дейност, която се извършва на тяхна територия:
„Всички обекти за производство, търговия и дистрибуция с храни трябва да имат съответните удостоверения по Закона за устройство на територията“.
Около 30% от обектите в София нямат нужните документи по ЗУТ – Акт – 16, изтъкна Кукушева.
Всеки производствен обект трябва да има на трудов договор поне един служител със специализирано образование в областта на хранително-вкусовата промишленост. В момента масово в обектите за производство или търговия няма технолози, допълни тя.
С новия закон ще се сложи край на препакетирането на храни, допълни още Мариана Кукушева. "Ще има пълна проследимост на храната и знак за съдържанието на ГМО. Ще има и 2 определения за „Продукт от България“ – ако са изцяло от българска суровина и „Добит в България“, ако е произведен от смесени суровини, независимо откъде. Предвиден е гратисен период, за да могат бизнес операторите да отговорят на изискванията на законодателството.
„Аз се надявам, че септември месец ние ще можем да се поздравим с действаща нормативна уредба и с възможностите за повече прозрачност, по-информиран избор и борба със сивия сектор“, обобщи председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
Политиките по храните ще се контролират от Национален съвет.
В него ще влязат национално признаците браншови организации, които отговарят на ред изисквания и имат административен капацитет.