Олга Борисова: “Мистерията на българските гласове” ще я има и след нас. Въпросът е каква ще бъде?!
“Отговорите” на Дора Христова на отвореното писмо до вестник “24 часа” от народната певица Олга Борисова, както и на наши коментари по темата са жалък и несполучлив опит за прикриване на вина, страх и бягство от отговорност. Изявленията ни не са никаква “атака” срещу хора, а срещу едноличната регистрация и последвалата от нея узурпация на името “Мистерията на българските гласове”, извършени от Дора Христова. Всеки един от нас ще отговори самостоятелно на поредните лъжи, шикалкавения и манипулации на диригентката. По някои други въпроси вероятно ще се срещнем с нея в съда.”
Това пишат Олга Борисова, Даниел Спасов и Милен Иванов в отговор на писмото на Дора Христова “Не съм присвоила хора, нито името “Мистерията на българските гласове”, публикувано в “24 часа” на 23 май. Това писмо от своя страна беше отговор на статия във вестника за историята на хора - “Мистерията на българските гласове” - узурпацията на една златна марка”, която породи задочния спор.
Ето
отговора на
певицата Олга
Борисова:
Ако за госпожа Дора Христова съм “авторка” на едно открито писмо, то за България аз съм Олга Борисова. Името ми е включено в Световната енциклопедия по музика, гласът ми звучи в албумите на Марсел Селие, имам десетки награди и международни отличия. Нямам необходимост Дора Христова да “пази” моя авторитет нито сега, нито и когато преди време е решила да не ми отговаря. И понеже никога не е била постоянна в решенията, сега взела, че го сторила…
Не съм забравила, че
имам соло в
проекта
“БууЧииМиш”
Но още в началото на репетициите открито и с тревога съм споделяла своите резерви към него. По време на записите се работеше поотделно и никой не знаеше какъв ще бъде крайният резултат. Дора Христова - също. Когато чух финала, бях потресена. Тогава Дора Христова изрече думите: “Това не е Мистерията!?”. Сякаш този хор има друг диригент и тя няма никаква отговорност за крайния музикален продукт.
Тотално обърканите ѝ мисли, сякаш изречени от ученик, спипан да бяга от час, редят, че друг ѝ е подсказал да регистрира марката. Свидетел съм на този период и, слава богу, паметта ми още е безупречна.
Преди няколко години Дора Христова трябваше да се противопостави на една сходна с името на нашия хор регистрация - “Българските гласове”. Да се противопостави, а не да направи еднолична своя такава. Зат ова беше “съветвана” тогава. Сега манипулира фактите и в свой стил прехвърля отговорност.
В отговора си Дора Христова твърди, че не си е присвоила хора и името. Ами какво тогава е едноличната регистрация, и то за цял свят? Тя ѝ дава правото да се разпорежда с всичко, свързано със състава - да сключва договори, да освобождава певци… Това е едноличната регистрация! Защо не я направи с нас, певците от хора, а сама? С тази регистрация хорът, “притежание на България”, се превърна в частна, по-точно - лична нейна формация. Нямам никаква мотивация и “неочакван интерес” към темата за името на хора. Нито пък лични амбиции за “овладяването му”.
Аз тепърва
кариера
няма да правя
Дора Христова е тази, която е овладяла хора и която по силата на личното притежание на търговската марка се разпорежда с него. Моята загриженост е за бъдещето му. Това е моята мотивация. Според диригентката нито една певица не може да има претенция за името “Мистерията…”. Но тя, Дора Христова, може, така ли? По силата на какво???
В писмото си Дора Христова е отправила косвени упреци към БНР и БНТ, че били изоставили нашия хор. А всъщност на тези две институции ние дължим най-много. Защо в писмото си диригентката пропуска да каже по каква причина тя беше освободена от хора през 1977 година; как се стигна до напускането ни през 1990 година от Радиото; защо през 1997 г. останахме извън БНТ?
Преди време Дора Христова ме нарече “доайен”, сега пише, че не съм основател на хора. 56 години в него малко ли са? Когато аз постъпих, още нямаше истински хор, а само камерна формация - затова се смятам за един от основателите му. Нямам нужда от допълнителна биография, моята е достатъчно богата. Отблъскващите думи за “лошите” характери на певиците няма да коментирам. Интересно какъв е нейният нрав и защо толкова време работи с такива сложни характери? Абсолютно невярно е и твърдението, че до нейното повторно идване в хора през 1988 година не сме работили и сме били заплашени с уволнение, както и че никой не искал да работи с нас. Напротив,
всеки искаше
да работи с нас
и с този хор!
В този момент тя наследи наготово един съвършен хор, с който бяха работили десетки прекрасни диригенти. Нека чуе в какво го е превърнала днес…
В писанията си диригентката се представя едва ли не за спасител на състава в този период, дошла “да го изправи на крака”. Отново манипулации и абсолютно неверни твърдения! Има записи от тези години, има и плоча от така наречения катедрален концерт в Германия с Георги Генов, създадени без “спасителката” и въпреки нея!
Преди време Дора Христова беше казала, че докато я има нея, ще я има и “Мистерията на българските гласове”!? Ето тук трябва да се търси обяснението на цялата ѝ несъстоятелност като личност и като диригент на хора.
“Мистерията на българските гласове” я е имало и преди нас, и преди Дора Христова. Ще я има и след нас. Въпросът е каква ще бъде?!
Четете правото на отговор на Даниел Спасов и Милен Иванов в следващите броеве.