Мечките Буя и Медо намериха втора родина в Италия
Българските мечки са атракцията на планински парк, хранят ги с 50 килограма ябълки на ден
Българските мечки Медо и Буя – мъжка и женска, вече няколко месеца забавляват италианците, любители на дивата природа, в зоната на Априка. Това е град на две крачки от швейцарската граница и Сен Мориц.
Животните
почти не усетиха
периода на
карантината,
защото по това време спяха зимен сън в пещерите си над северноиталианския град. Преди месец те полека-лека започнаха да излизат от летаргията и да се адаптират към обстановката навън. С малки изключения те се хранеха почти всеки ден през зимата.
Днес Медо и Буя са звездите на екологичния парк и на обсерваторията на Априка, където са представени много видове от флората и фауната. Кафявите мечки
пристигнаха
от България
в началото на август
миналата година. Това стана година и половина след смъртта на мечката Орфео, която беше много обичана по тези места. Няколко години преди това беше умряла и сестра ѝ Прика, заради което местните хора, привързани към косматите животни, се почувстваха като осиротели.
В крайна сметка се отвори шанс в обсерваторията да се заселят две мечки от България. Те са на средна възраст, като се има предвид, че са на 15 и на 16 години (мечките живеят около 30-ина години).
Преди това са били “запорирани” от българските власти заради лошите условия, при които живеели, и които не им позволявали никакво благоденствие. Мъжката мечка израснала в пътуващ цирк, а женската била отгледана в клетка на площ от няколко кв. м.
Така за кафявите мецани беше намерена приемна родина в лицето на Италия. Медо и Буя
пътуваха 24 часа
в климатизиран
камион,
за да пристигнат в курортната планинска зона на Валтелина, Северна Италия. Те бяха посрещнати с всички почести от местните власти – на пристигането им през август 2019 г. дойдоха кметът на Априка Дарио Корви, съветникът по туризма Андреа Негри, шефовете на природния парк, на обсерваторията, префектът и др.
Двете български мечки бяха натоварени със специален кран върху камион, който след това ги откара в “резиденциите” им – две изкуствени
пещери с гора
от един хектар
около тях
и с езеро
Всичко това се намира в местността Палабионе, на надморска височина 1650 м. Там те се следят непрекъснато и от екип ветеринари. Първоначално двете мечки не можеха да излизат, за да свикнат с новите си пещерни домове. Те се смятат от експертите за напълно сигурни места, а на всичкото отгоре разполагат в изобилие и с храна – плодове, зеленчуци, месо, риба, мед.
Всяка мечка изяжда средно по петдесетина килограма плодове на ден, предимно ябълки.
Първа след адаптацията беше подтикната да излезе от пещерата си женската мечка, която като по-чувствителна трябваше да “опипа” обстановката наоколо. Едва след това излезе и мечокът, който също трябваше да се настрои за новия си живот в Италия.
Медо и Буя бяха очаквани с ентусиазъм от всички в района – дори
местният хотел
предостави
безплатен
подслон
за ветеринарите, които се грижеха за животните в природния парк. Обич обгърна отвсякъде българските “емигранти”. Те изкараха спокойно не особено студената зима и през април започнаха да излизат от летаргията си.
Първи започна да се показва от пещерата и да прави по няколко крачки в околностите Медо.
Буя беше малко по-страхлива в начинанието, сякаш се опасяваше да не намокри лапите си в снега наоколо.
Заради блокадата по време на епидемията от коронавирус беше затворен и местният лифт. Затова Бернардо Педрони, шеф на планинската структура, приютяваща мечките, им носи през цялото време саморъчно храна, използвайки моторна шейна. Тя пък беше предоставена от собственика на две местни хижи.
Българските мечки са истинска атракция в италианския парк заедно с останалите животни в него. Шефът на парка и екипът му водят лично туровете с цел наблюдение на животните. Обикновено
децата и
учениците са
най-радостните
– допреди епидемията от коронавирус в парка идваха с наблюдателна цел ученически екскурзии от цяла Италия. Сега обаче ученическите екскурзии са спрени.
На мечките през лятото ще се радват най-вече индивидуални туристи, любители на дивата природа.