Първи влязъл, първи излязъл: Дания поведе излизането от карантината
Четири седмици след като Дания започна смекчаването на своите карантинни мерки, в понеделник датчаните се завърнаха в кафенетата и ресторантите, уверени, че епидемията от коронавируса е под контрол.
Миналия месец Дания стана първата страна в Европа, която отвори училищата, детските градини и малките търговски обекти. Това не доведе до ръст на болните от Ковид-19.
"Бързото въвеждане на карантината и фактът, че датчаните наистина чуха посланията от властите за добра хигиена и за социално дистанциране, са главните причини да стигнем дотук", каза Ханс Йорн Колмос, професор по клинична микробиология в Университета на Южна Дания.
За разлика от французите и италианците, датчаните по-рядко прибягват до прегръдка и целувка като форма на поздрав, което също се оказва фактор, ограничаващ разпространението на вируса, заяви Колмос.
Броят на смъртните случаи, свързани с коронавируса, както и репродукционният коефициент R, мярка за преносимостта на вируса, се понижават. Здравните власти в петък за първи път след 13 март не съобщиха за смъртни случаи. Сега медицински експерти казват, че е "много малко вероятно" Дания да бъде засегната от втора вълна на инфекцията, отнела досега живота на 548 души в страната.
При население от само 5,8 млн. човека, смъртността в Дания е на същото равнище като в Германия - около 9 на 100 000: много по-ниско, отколкото в повечето от останалите европейски страни. Тя е 36 в съседна Швеция, 33 в Нидерландия, 52 в Италия и Великобритания.
Тези резултати са постигнати без масово тестване и проследяване на контактите (на заразените). Дания не е препоръчала използването на маски, както направиха много други страни. Още в началото на епидемията Дания се отказа от всеобхватно тестване и от схеми за проследяване, отчасти поради недостига на тестови комплекти, въпреки призивите от СЗО за разширяване на тестването.
Датските власти започнаха по-масово тестване чак в края на април, а миналата седмица съобщиха, че ще стартират схема за проследяване. Дания беше една от първите европейски страни, която обяви карантина, още на 11 март, като ограничи публичните събирания и затвори училищата, ресторантите и баровете, но наложи не толкова стриктни ограничения върху всекидневния живот, както в Италия или Франция.
ОБРАТНО НА УЧИЛИЩЕ
Месец по-късно правителството пое към постепенно отваряне, като разреши на най-малките деца да се върнат на училище, което предизвика някои опасения у медицинските експерти, според които това става твърде рано.
Миналата седмица Дания стартира Фаза 2 от облекченията, като разреши отварянето на моловете, последвани тази седмица от кафенетата и ресторантите.
"Вече държим коронавируса под контрол", каза премиерката Мете Фредериксен миналата седмица.
Когато копенхагенското кафене "Кофи Колектив" отвори за седящи клиенти в понеделник, то беше по-тихо от обичайното. Повечето посетители си пиеха кафето сами на раздалечени маси, а някои седяха на външните маси на улицата.
"Мисля, че решението (да обявим карантината рано) беше правилно, защото, както виждаме от статистиката, всичко при нас е сработило по-добре, отколкото в някои съседни страни", каза Елен Валентин Асмус - илюстратор график, докато се наслаждаваше на кафето си в заведение за първи път от два месеца.
"Мисля, че в Дания е налице утвърдена култура за спазване на правилата и на призивите на правителството и това помага всеки да се отнася сериозно към ограниченията и социалното дистанциране", - каза Сидни-Йохана Стевънс, стратег в изследователска и дизайнерска лаборатория в Копенхаген.
Датчаните започнаха да се връщат на работа този месец, но на много места има ограничение за броя на служителите, на които е разрешено да се върнат на работа, поради което общественият транспорт е наполовина празен.
Бързото влизане в карантината, а сега и бързото отваряне, отчасти се дължи на централизираната правителствена структура в Дания, която позволява бърза и лесна координация и единодействие, каза Ян Правсгаард Кристенсен, професор по имунология на инфекциозните заболявания в Копенхагенския университет.
Решението на правителството за ранно въвеждане на карантина контрастира с подхода на Швеция, където броят на смъртните случаи, съотнесен към числеността на населението, е четири пъти по-голям, тъй като властите там оставиха голяма част от обществото отворена.
Фредериксен каза, че политически решения трябваше да се вземат бързо, а изчакването на научни данни би изложило на риск живота на твърде много хора или би нанесло ненужни щети на икономиката.
"Стратегията, към която се придържаме, е наш политически избор, заяви датската премиерка миналия месец - Нашият подход е научно обоснован, но ние не можем да чакаме за данни. Просто бихме рискували да има твърде много починали, ако чакахме." /БТА/