Нима COVID-19 ще успее да разклати наркобизнеса?
Службата на ООН по наркотиците и престъпността публикува любопитен доклад, описващ как мерките срещу коронавируса в ред държави са повлияли на мащабите на наркопроизводството и са променили маршрутите на дрогата. Разбра се, че пандемията от COVID-19 в известен смисъл носи и добро - отмяната на международните полети е прекъснала веригите за доставка на синтетични наркотици. Престъпните картели търсят алтернативни маршрути и за тях, и за хероина и кокаина, транспортирани досега по суша. Решили са да ги пращат по море, но в пристанищата на Европа и страните край Индийския океан "номерът" не минава толкова лесно.
Канабисът (марихуаната) е друга работа, той по принцип се произвежда близо до пазарите за пласмент. Но по-нататъшният му път също е свързан с големи трудности. Марихуаната впрочем е най-разпространеният наркотик сред младежта - според експерти я консумират 5,6 на сто или почти 14 милиона от 15-16-годишните. "Тревата" има най-много поклонници в Европа, включително Източна, а също така в Северна и Южна Америка.
Силно е взело да буксува обаче разпространението на опиумен мак (за негова "родина" е смятан Афганистан, откъдето той тръгва едва ли не по цял свят). "Реколтата" се прибира главно от март до юни, но според доклада на ООН събирачите "нямат възможност и желание да бият път до районите, където се отглежда" макът, съответно спада и производството на хероин. Същевременно се очаква свиване на кокаиновата индустрия в Колумбия, където фермерите "нямали бензин". Затова консумацията на кокаин и хероин от черния пазар явно намалява - станали са дефицитна стока. Между другото "информациите", че кокаинът помагал срещу коронавируса, са окончателно опровергани от СЗО.
Но заслужава ли това тържествени тимпани? Едва ли - става дума само за временна пауза, защото хероиновите наркомани например могат да минат на фентанил и производните му, кажи-речи най-смъртоносните наркотици. Нелегални лаборатории произвеждат множество негови аналози, използвайки достъпни реактиви и елементарно химическо оборудване. А преди година министерството на вътрешната сигурност в САЩ се бе наканило да признае фентанила за "оръжие за масово поразяване". Общо взето, свиването на международната наркотърговия заради плъзването на COVID-19 би могло да изглежда благо, ако не се очертаваше да промени и трансформира наркопазара.
Поради суровите правителствени рестрикции наркотърговците май не успяха да се напечелят от пандемията - отровите явно ще отлежават на склад до "по-добри" времена. Впрочем беларуският президент Александър Лукашенко, наричал коронавирусната пандемия "психоза", сега вижда в нея добър урок за наркоманите и "пушачите". "Личи си по тежко болните от пневмонии. И то пневмонии, обременени от коронавируса. Това е добър урок - да помислиш как да си уредиш живота след т. нар. пандемия", заяви лидерът на Беларус.
Наркоманите наистина имат шанс да помислят и да си променят живота. Заради пандемията се налага понякога да мислят не само за дрога, но и за поминъка си, което може да ги тласне към промени. От друга страна обаче желаещите промяна в живота си имат нужда от медицинска помощ, а сега лекарите нямат време за тях - почти всички са се пренасочили към борба с новия, абсолютно непредсказуем вирус. Неспособните да откажат наркотиците съвсем пък трябва да имат достъп до заместващо лечение и психиатрична помощ - "разкош", който далеч не всяка страна може да си позволи. С една дума, пандемията даде възможност (с известни усилия на наркозависимите, здравната система и силовите структури) да се ограничи и този престъпен занаят, и кръгът, черпещ от него огромни пари.
Коронавирусът удари наркопрестъпността, но същевременно оставя слаби шансове да бъдат спасени жертвите на трафика на хора. Този "бизнес" преуспява - годишният му оборот възлиза на 12 милиарда долара. Според оценки на ООН всяка година негови жертви стават 4 милиона души, най-малко четвърт от тях - като обекти на сексуална експлоатация.
Това зло не е подминало и бившите съветски републики. Днес, когато е ограничено движението на хора, отменени са международните полети, взети са и други мерки срещу разпространението на вируса, жертвите на трафика на хора "няма къде да бягат и няма кого да молят за помощ", се казва в доклада на ООН. Търговците на "жива стока", използвайки положението, "безпощадно експлоатират беззащитните хора". Не става дума само за сексуално, а и за трудово робство, за вербуване от въоръжени групировки, за "извличане на жизненоважни органи с цел продажба". Службата на ООН е особено разтревожена от факта, че заради пандемията все повече деца по неволя излизат на улицата, търсейки храна и пари, което също вдига риска да бъдат експлоатирани.
Да се върнем към постсъветските републики. По данни на експерти, напомнящи, че търговията с хора е процъфтявала навсякъде и преди коронавируса, в страните от Източна Европа и Южен Кавказ повечето случаи водят до сексуална експлоатация, а в Централна Азия - до принудителен труд: "Страните от региона са най-вече доставчици на "жива стока", но през последните години Русия и Казахстан стават и "крайни получатели".
С други думи, пандемията не само е подкопала здравето и психиката на хората, съществено е засилила безработицата, нанесла е колосални щети на икономиката, но е повлияла и върху международната престъпност: от една страна, видимо е свила милиардните обороти на наркокартелите (точните "щети" не се знаят), от друга - поставила е в безизходица жертвите на трафика на хора. Какви ли още миазми ще раздвижи COVID-19?
(БТА)