Евростат: Исторически спад на икономиката в еврозоната, България с растеж от 0,3%
Икономиката на еврозоната е претърпяла през първите три месеца на годината най-бруталното си свиване от създаването на единната валута. Това сочат публикувани днес официални статистически данни, които отразяват въздействието на ограничителните мерки, приети от повечето страни членки, предаде Ройтерс.
Евростат съобщава за спад с 3,8 процента на брутния вътрешен продукт (БВП) на валутния съюз за периода януари-март спрямо октомври-декември и с 3,2 процента на годишна основа. Стойностите отговарят на очакванията на икономистите.
Спад от 3,8 на сто сочеше и първата оценка на службата, оповестена в края на април.
Това е най-голямото свиване за едно тримесечие спрямо друго от началото на тази статистика през 1995 година и най-силното като годишен темп от третото тримесечие на 2009 година, когато достигна 4,5 процента.
С най-голям спад на БВП е Франция (-5,8 на сто), следвана от Словакия (-5,4 на сто) и Испания (-5,2 на сто). В Германия свиването е сведено до 2,2 на сто.
Финландия е единствената страна, която едва е успяла да постигне нарастване на БВП (+0,1 на сто), отбелязва Ройтерс.
България и Румъния също са с положителен резултат (+0,3 на сто всяка), но те не са част от валутния съюз. Освен това, както отбелязва Евростат на сайта си, данните им са предварителни.
Статистическата служба уточнява, че износът на еврозоната е намалял с 6,2 процента през март спрямо същия месец на миналата година, а вносът е спаднал с 10,1 на сто, допълва Ройетрс.
Икономиката на целия ЕС се е свила с 3,3 на сто на тримесечна основа през първите три месеца на 2020 година, което също е исторически резултат, сочи оценката на сайта на службата. Първоначално бе отчетен иконмически спад от 3,5 на сто за ЕС.
И във валутния съюз, и в целия ЕС заетостта се е понижила с 0,2 на сто през първото тримесечие спрямо предходното. Това е първият спад на показателя от 2013 година, отчита още Евростат.