Погребенията на жертвите на COVID-19 в Турция променят традициите
Въпреки частичното разхлабване на карантинните мерки в Турция продължава борбата срещу COVID- 19 от 11 март насам, когато бе регистриран първият случай на болестта. През последните дни здравните власти отчитат намаление на броя на починалите за деня /към вчерашна дата бяха 55/. От началото на епидемията досега обаче 3841 души станаха жертви на коронавируса, а броят на заразените надхвърля 139 771 души, според данни от вчера.
Проблемите, съпътстващи епидемията, се настаниха трайно в живота на обществото и вероятно ще останат още дълго време, предава БТА.
На единия полюс са проблемите, свързани с лечението на болните, опазването на живота и здравето на хората, търсенията на ваксина, действията на медиците и т.н.
Но има и противоположен полюс - това са проблемите във връзка с погребването на починалите, които за разлика от всекидневните бюлетини, съобщаващи за ситуацията около COVID-19, остават малко встрани от медийния поток или се съобщават доста лаконично.
Но пробелмът е изключително важен, понеже телата на починалите от коронавирус също се смятат за източник на зараза. И начините на тяхното погребване са от изключителна важност за успешното преборване с коронавируса, посочват здравните власти.
От другата страна обаче са традициите, включително религиозните, в различните общества и страни, които в редица случаи са в противовес на мерките срещу коронавируса. И в същото време отношението към покойниците е показател за зрелостта на дадено общество.
Факт е, че коронавирусът за сравнително кратко време промени много от традиционните привички на хората в различните общества. Сред тях са и погребалните ритуали.
В много европейски страни, включително в България, е разпространено кремирането. Но в Турция, където 99 на сто от населението изповядва исляма, починалите се полагат в гроб. Според мюсюлманските традиции кремирането е грях. В Турция кремирането не е забранено, но не се практикува.
В социалните медии се твърди, че имало доста желаещи да бъдат кремирани след смъртта им, даже е открита подписка за изграждане на крематориум. Едно от малкото изключения е кремирането преди няколко години на оперната примадона Лейла Генджер според завещанието и пепелта й бе разпръсната във водите на Босфора.
Церемонията в исляма по изпращането на покойния от този свят включва измиване на тялото, поставянето му в саван и извършване заупокойна молитва на специален постамент в двора на джамията в присъствието на ходжата и на мъжете, а жените стоят отзад.
Заради мерките срещу коронавируса частта със заупокойната молитва бе отменена, поради това, че джамиите са затворени до 27 май т.г. Анализите показват, че най-много заразявания ставали при събирането на погребения, понеже ходят много хора и турците по традиция на такива места се целуват по бузите или целуват ръка.
Тези дни медиите съобщиха за едно селище, където заразата се разпространила сред хората на една погребална церемония и селото бе поставено в изолация.
Представител на Дирекцията за гробищните паркове в Истанбул разказа, че на територията на Истанбул има 570 броя гробищни паркове. Два от тях, които се намират в кварталите Килиос и Бакладжъ, са определени за погребения на починалите от COVID-19, за да може това да се извършва много бързо, според предписанията на здравните власти.
Погребването на починалите се извършва според мюсюлманските традиции, но в същото време при спазване на много строги хигиенни мерки, посочи той.
За онези, които имат смейни гробници, погребването може да се извърши в тях, но при положение, че формалностите бъдат уредени много спешно, допълни цитираният представител.