Глобите за нарушаване на мерките и за неспазване на карантината остават
Глобите за нарушаване на противоепидемичните мерки и за неспазване на карантината остават непроменени и след края на извънредното положение на 13 май. Това решиха депутатите с приемането на второ четене на текстове от измененията в Закона за здравето.
При епидемично разпространение на заразни болести министърът на здравеопазването ще въвежда временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, решиха депутатите.
Изрично беше посочено, че тези противоепидемични мерки не могат да включват забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави и временно ограничаване придвижването на територията на страната.
Заповедите на министъра на здравеопазването и на директора на съответната регионална здравна инспекция за въвеждане на противоепидемични мерки ще подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Както досега, с глоба от 300 до 1000 лева ще се наказват нарушителите, които не спазват въведените противоепидемични мерки. При повторно нарушение, глобата ще е от 1000 до 2000 лева. Лице, болно от заразна болест, както и заразоносител, което откаже или не изпълнява задължителната изолация и/или лечение, ще се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
Контактно лице на болен от заразна болест, както и лице, което е влязло на територията на страната от други държави, което откаже или не изпълнява задължителната карантина, ще се наказва с глоба в размер на 5000 лв., записаха още депутатите.
Крум Зарков /"БСП за България"/ коментира, че санкциите всъщност остават такива, каквито бяха въведени съвсем наскоро - 1000 лева за неизпълнение на въведените мерки и 5000 лева за неспазване на карантината. Но се въвежда и още една санкция за контактно лице, което откаже да изпълнява задължителна карантина, и то ще бъде глобено с 5000 лева, отбеляза той. За да бъдат ефективни едни санкции, те трябва първо да бъдат устойчиви и второ - неизбежни, коментира Зарков. Не размерът на санкцията е важен, а тяхната неизбежност, посочи той и добави, че няма нужда непрекъснато да плашим с тежки санкции.