Плановете на Ердоган и ходовете на Гърция
Безпрецедентната ситуация, с която се сблъскваме заради пандемията, изисква здравомислие, сдържаност, разбиране и сътрудничество. За съжаление някои политици продължават да се придържат към максималистките си виждания. Те говорят за изменение на международни договори и търсят промени на границите, така че да съответстват на тези в "сърцето" им.
Експанзионистичните инстинкти на турския президент Реджеп Тайип Ердоган няма да бъдат укротени лесно. И не става въпрос само за Гърция или Кипър. Става дума за Балканите, Либия, Сирия. Постепенното връщане към нормалността означава връщане към работата по справянето с този труден наш съсед, не само за политиците и военните, но също и за журналистите, доколкото последните оформят общественото мнение и са част от уравнението.
Има много открити фронтове. Ердоган се стреми да разшири властта на Анкара в Източното Средиземноморие, въпреки че стои въпросът до каква степен турската икономика може да си позволи това. В Либия нестабилността продължава и единственото нещо, което е сигурно в момента, е решимостта на Турция да играе роля в оформянето на вътрешния политически пейзаж в страната и да използва това влияние, за да създаде ос, която ще й донесе енергийни, търговски и геополитически ползи.
Същевременно тя продължава внимателно планираните си провокации срещу Атина и Никозия, след като развитията в световната икономика и енергетиката в частност доведоха до отлагане на плановете за сондажи на енергийните гиганти в изключителната икономическа зона на Кипър.
Отношенията на Европейския съюз с Турция са друг важен параметър в уравнението на гръцко-турските отношения. Ние трябва да ги управляваме внимателно, да ги използваме с мъдро планиране и здрав разум. Същото се отнася и за делимитацията на изключителната икономическа зона на Гърция, първоначално с Италия, по която вече се работи, а по-късно и с Египет и Кипър, както и с Албания.
Задълбочаването на гръцко-американското сътрудничество в отбраната, което теоретично има подкрепата на всички партии, прави Атина по-силна, но никой не може да каже със сигурност до каква степен, особено докато президентът Доналд Тръмп се намира в Белия дом и с когото Ердоган изгради лична връзка.
Има много дилеми и изборът не е лесен: от управлението на миграцията - която беше на преден план през последните години - и ситуацията в Егейско море - с постоянните прелитания на турски изтребители - до възможността за обжалване в Международния съд в Хага в подходящия момент. Пъзелът не включва само двама играчи. Всяко планиране трябва също да има за цел да открои ролята, която Гърция играе на регионалната шахматна дъска, където европейците, американците, китайците и руснаците, както и израелците, също имат интереси.
Ползите от единния, непартиен подход са очевидни и биха осигурили последователността и приемствеността, към които Гърция се стреми. И тогава идва ключовата роля на медиите. Те може да служат на националния интерес, ако представят на обществеността всички аспекти на въпросите и ако правят това със здравомислие и реализъм, обяснявайки очевидното - че споразуменията между държавите, които могат да издържат изпитанието на времето, изискват компромиси.