Кипърците са в безизходица и с разхлабването на ограниченията
Дениз Биринджи разполагала само с няколко часа, за да натъпка някакъв багаж за себе си и дъщеря си в куфари и чували за смет на 16 март, преди двете части на остров Кипър да наложат забрана за пътувания, за да спрат разпространението на новия коронавирус.
Кипърската туркиня Биринджи трябвало да се премести в южната гръцка част на разделената столица Никозия, за да може нейната двегодишна дъщеря да продължи да получава медицинско лечение. Оливия Шуле има глаукома и има само един лекар, в южната част, който може да я лекува.
Вече два месеца те още живеят с куфарите и са се местили три пъти, въпреки че домът им е на пет минути разстояние, но в кипърската турска част. Ако се върнат там, ще трябва да останат 14 дни под карантина, а след това - още 14, ако се върнат в южната.
"Наистина трябваше да се преместим, сякаш станах бежанка в собствения си град", каза пред Ройтерс Биринджи, която е на 39 години и е консултант по комуникации.
Тя е подала молба за неограничен достъп до северната и южната част по хуманитарни причини, но все още не е получила отговор. Лекарите казват, че нейната дъщеря се нуждае от операция, за да не загуби зрението си, която може да бъде направена само в чужбина, но международните полети от и до Кипър са спрени.
Биринджи е сред хилядите кипърци, попаднали в безизходица, след като международно признатото правителство на кипърските гърци и това на непризнатата Севернокипърска турска държава в северната част на острова, наложиха строги ограничителни мерки без да се консултират помежду си.
"Мисля, че от самото начало липсва сътрудничество между двете страни", каза Хасан Карахасан, друг кипърски турчин, засегнат от забраната за пътувания.
Той е университетски преподавател на 41 години, разделен от приятелката си - кипърска гъркиня, защото не може да рискува едно затваряне на КПП-тата да го остави далеч от работата му на север.
Проблемите на Карахасан, Биринджи и много други разкриват колко зависими една от друга са станали двете политически отделени общности, след като през 2003 г. за първи път бе позволено на кипърците да преминават през контролираната от ООН разделителна линия. Тази стъпка сложи край на десетилетия сегрегация и конфликти, които видяха кулминацията си през 1974 г., когато турските сили нахлуха на острова след неуспешен, вдъхновен от гърците преврат.
Подобно на хиляди други кипърски турци Серкан Яваш всеки ден преминава в южната част, за да ходи на работа. Той работи в строителството, но сега от два месеца е блокиран у дома и се притеснява все повече и повече.
"И двете страни обявяват, че вирусът е под контрол. Тогава защо не ни пускат да преминаваме?", пита Яваш, който представлява разклонение на Кипърската социалистическа партия от лица, които работят в южната част.
По негови данни има над 1500 души, които работят в южната част, и са срещнали трудности при получаването на отпуск от кипърското гръцко правителство.
По думите му нараства тревогата кога ще бъдат отворени изцяло пропускателните пунктове, въпреки че и кипърските гърци, и кипърските турци започнаха да разхлабват ограничителните мерки.
На 29 април президентът на Кипър Никос Анастасиадис представи пътна карта за постепенно възобновяване на икономическата дейност, но не спомена нищо за отваряне на пропускателните пунктове.
Кипърското правителство до момента не е отговорило на запитване на Ройтерс по този въпрос.
Във вторник кипърските гърци съобщиха, че общият брой на случаите на Ковид-19 е 878, а на жертвите - 15. Кипърските турци имаха към този ден общо 108 случая и четири жертви от началото на епидемията.
Досега притеснената майка Биринджи е можела да вижда членове на семейството си веднъж седмично през металните заграждения на ничията земя, контролирана от ООН, но без да се докосват. Нейната майка й носи храна в пластмасови кутии, а играчките на дъщеря й са останали у дома в бързината на заминаването. Предметите се оставят в пликове на земята.
"В момента не знам какво правя или къде ще бъда", споделя тя. "Това направо ме убива".(БТА)