Георги от Чирпан няма ръце, но копае с лопата и се подписва
Днес посреща скромно имения си ден с любимата си жена Пенка
С този необичаен човек се срещнах в дома му в Чирпан през ноември 2014 година. Един човек без ръце, който знае как да се оправя с живота. Не е първият - чували сме за хора, които рисуват без ръце, или летят на боен самолет без крака, с протези, като съветският герой Алексей Мересиев, за който четяхме като деца в книгата на Борис Полевой "Повест за истинския човек". Впрочем, и до днес в Стара Загора има предприятие "Мересиев", но не за това ми е сега думата. А за Георги Здравчев, който при първата ни среща ми каза: ""Каквото му е драснато на човек, такава ще е съдбата му. Не ходя да се оплаквам и да рева като циганин. Намирам как да се оправям в този живот". Тогава той беше на 63 години, днес е на 69.
Посреща именния си ден скромно, в компанията само на любимата си жена Пенка. И с недоволството, че ТЕЛК-ът тази година му дал пари само 4 часа на ден за придружител. Казали му: "Ти се радвай, че поне имаш крака". "Добре де, ама и тези без крака, и тези без ръце в един момент сядат на масата", недоумява той.
На него съдбата му драснала да остане и без двете си ръце, когато бил дете на 10 години. Вече и не помни какво е това човек да бъде нормален, да има две ръце - дори и насън все така се вижда, инвалид.
От онова време на детството, когато е имал ръце като всички други, е останала само една снимка в семейния албум. На нея Георги е в средата, отстрани до него са сестра му Стефка и съседско момиченце. Гошо е стиснал здраво и двете за ръцете, стиснал ги е като за последно, сякаш е предугаждал нещо.
"Виж, аз скоро го сънувах с ръце. В съня ми бяхме на дискотека и танцувахме, много танцувахме. И валс, и танго", включва се в разговора Пенка, жената, с която сега живее Георги. Той я поглежда с усмивка и я прегръща по свой начин, макар и без ръце - това, за танците, май е нейна мечта, която няма никога да се сбъдне.
Дори и той да има такава мечта, няма да признае. Корав е и твърди, че не съжалява за нищо, освен за едно. Можел е да бъде голям футболист, в младите му години никой не успявал да му се опре с топка в краката. И без ръце бил неудържим: финт, шут, дрибъл - тези умения му идвали отвътре. А и в махалата тъча го изпълнявали не с ръце, а с крак, както е сега във футбола за инвалиди. Но тогава никой и не помислял, че и хората без ръце или с протези могат да ритат топка, да имат свои първенства... В квартала и до днес му казват Бобито, прякорът му дошъл от името на знаменития англичанин Боби Чарлтън, когото в чирпанския краен квартал младежите боготворяли през 1966-а, когато островитяните станаха световни шампиони.
По това време сакатлъкът с Георги вече бил станал. Било 2-3 дни преди Великден през 1961 г., седмица преди Юрий Гагарин да полети в Космоса. Тогава момчето било в четвърти клас, отличник и буйна глава. Къщата им била накрай Чирпан, до голяма поляна край старите гробища. От там прекарали далекопровод и все още не били пуснали тока по жиците. И момчетата обичали да се катерят по стълбовете.
"В оня ден мама бе отишла в роднини да правят курабии за Великден. Ние с момчетата пак се заиграхме край стълбовете, аз реших да им покажа, че мога първи да се изкача най-горе, до жиците. Макар да имаше табели, че това е опасно за живота... Направих го, но в този момент пуснали електричеството. После не помня нищо", разказва Георги тъжната си детска одисея.
Силата на тока го изхвърлила от стълба на земята, но ръцете му били обгорели. Минал камион, закарил момчето в болницата. После в София, където ампутирали и двете му ръце високо над лактите. И светът за Георги изведнъж станал друг.
"Наблизо бяха гробищата. Ако се били сетили тогава да ме сложат в някои от изкопаните предварително гробове и да ме засипят с пръст, земята можела да отнеме електричеството от тялото ми", допуска и досега мъжът. Но тогава, в паниката, никой не се сетил за подобна възможност.
После трябвало да се учи да живее отново. Не да се примири, да живее... В началото го пратили на лечение в ГДР, обещавали му даже механични протези с движещи се пръсти, но от това нищо не излязло. Някъде от онова време му останала само протеза за дясната ръка с втъкнат в нея химикал - с нея Георги се подписва и досега. Направили му я в София, на улица "Урвич".
"Ходих и после на училище, но повече като слушател. Не се давах на връстниците си, но вече бях някак различен", дал си още тогава сметка Георги. Покрай футбола бил тартор на тогавашната агитка на местния футболен клуб "Яворов". Не е забравил славните времена, когато чирпанските футболисти отстраниха самия ЦСКА в турнира за Купата на Съветската армия, когато победили и "Левски" на своя стадион. Но тогавашните агитки били други - подкрепяли своите с викове и песни, без бомбички и насилие. "Вдигахме шум с дървени кречетала, те бяха нашите вувузели, които се прочуха на световното първенство в Южна Африка през 2010 година", помни Георги.
Имало идея да го изпратят да учи в Пловдив, но не се намерил подходящ за него придружител. И го пенсионирали по болест, когато бил на 20 години. "За да стане това, трябваше да имам 2 месеца трудов стаж - назначиха ме за пазач към общинското предприятие "Паркове и градини". После ми отпуснаха пенсия, първата беше в размер на 53 лева. И веднага се намери една чиновничка, която ме попита почти със завист: "Какво ще ги правиш толкова много пари, бе момче?", разказва още Георги Здравчев.
Нещастието му не го освободило от задължението да работи. Родът му е земеделски - и дядо му, и баща му Иван гледали животни и Георги още юноша тръгнал подир овцете и козите по полето. Баща му бил и дърводелец, при работа с машините загубил три пръста на лявата си ръка. Три пръста, но поне имал ръце...
"Неволята учи, по онова време никой не е работил с мен, не ми е показвал какво да правя. Вярно, помагат ми, когато трябва да се храня или да се измия и избръсна, но сам ходя в тоалетната, измислих си свои приспособления, за да се обслужвам там. Научих се да копая дупки в земята и да садя дръвчета. Имам приспособение за краката като лопата, с което дори бъркам бетон", показва Георги.
На общинска земя край къщата си, която построил навремето баща му, мъжът е засадил цяла орехова градина. Знае, че един ден може да брули орехи, но не и да сече дърветата.
"Садил съм всякакви дървета. И разбрах, че комунистите са като върби - трябва им да смучат отнякъде, за да растат. А ние, земеделците, сме като дъбовете - растем нависоко и издържаме на бурите", обръща разговора в политика Георги Здравчев. И добява, че никого досега не е пропускал да гласува на избори, като ходел до урните с придружител.
Следи редовно новините по телевизията и смята, че народът е постъпил мъдро, като на последните избори е дал победата на партията на Бойко Борисов, но с малко. Но има и работи в държавата, които инвалидът от Чирпан не може и не може да проумее.
Например това, че му отказват енергийни помощи. Законът го смятал за заможен.
"Имам още две сестри - Стефка и Пенка, която се роди след нещастието с мен, нашите искали изтърсакът да е момче, но не би... Те се омъжиха настрана и стана така, че родителите ни приписаха на мен бащината ни къща. Но аз реших, че е по-разумно да прехвърля наследения имот на сестрите си, които не ме изоставят, грижат се за мен. И веднага за закона станах богат човек - той имот прехвърлил, с нотариус си имал работа, а помощи търси. Не ставало...", чуди се Георги.
С добавките тогава, през 2014 година, пенсията му беше към 290 лева. Доскоро пасял съседските кози и по-лесно връзвал двата края, но напоследък стадото намаляло и той се отказал, не вървяло за 20 животни да бъхти по цял ден из полето.
В годините за него се грижили различни хора - най-напред го гледала майка му, после той гледал нея. По едно време живеел на семейни начала с една жена, после се разделили. Сам си наел жена за личен асистент, от 2 години Георги срещнал любовта в лицето на старозагорката Пенка и сега живеят заедно. "Искам от общината да ми я назначат за личен асистент, имат такава програма, но нещо работата се обърква, защото по документи тя се води омъжена за друг мъж. А пари за развод нямаме, Пенка няма доходи", обяснява друг свой проблем със закона Георги Здравчев.
За своите днес 69 години мъжът е пъргав и бодър. Винаги си намира някаква работа - например сега ще нахрани кокошките, пак по свой оригинален начин: с права лопата Георги разкопава калната земя, а животинките кълват червейчетата, които излизат на повърхността. Когато преди дни го потърсих, беше време за следобедна дрямка, но го намерих в помещението с малките пиленца.
За довиждане на изпроводяк няма как да се ръкуваме. Слагам ръката си на дясното му рамо, а той навежда глава и ме докосва с бузата си. Личи, че е прясно обръснат и това едва ли е само защото ще го снимат за "24 часа".