Анкета: За 77 % от социалните работници основен проблем в професията им е емоционалното натоварване
За 77 процента от социалните работници най-сериозният проблем в тяхната професия е емоционалното натоварване. Над една трета смятат, че са натоварвани с несвойствени за длъжността задължения. Това сочат резултатите от проучване на Синдиката на административните служители към КТ "Подкрепа", съобщиха от пресцентъра на синдикалната организация.
Проучването е направено в периода февруари - март 2020 г., по метода на пряката анкета, и е обхванало членове на КТ "Подкрепа", упражняващи трудова дейност в социални услуги/специализирани институции. В изследването са участвали общо 419 души, заети в сектора на социалните услуги, като обхватът включва специализирани институции, социални услуги от резидентен тип и социални услуги в общността, предава БТА.
Според КТ "Подкрепа" тези резултати илюстрират високия риск от бърнаут в професията.
Проблемите в социалната сфера - грижи, условия на труд, ниски възнаграждения и професионално удовлетворение - са тема на няколко поредни срещи на Синдиката на административните служители /САС/ към КТ "Подкрепа" с представители на МТСП и, по-конкретно, със социалния министър Деница Сачева, съобщават от синдикалната организация. За осигуряване на обективни данни за предприемане на мерки за устойчивост и стабилност на системата, САС е направил анкетното проучване.
Според данните, 35 процента смятат, че институцията не е обезпечена с достатъчно квалифицирани кадри. Мнозинството (над 80 на сто) отбелязват, че имат достатъчно ясен работен план, както и методика за работа с потребителите.
В настоящата пандемична ситуация особено важни са отговорите на въпросите за безопасността на работа и оценката на риска. Едва 43 на сто от анкетираните казват, че има адекватна, работеща система за оценка на рисковете и алгоритъм за ограничаване, при установен източник на риск. Само двама от всеки пет социални работници смятат, че има достатъчно приспособления за работа и подходящо оборудване за опазване на здравето. Поставяме тук акцента, тъй като социалните домове (както за деца, така и за възрастни) и в България се доказаха като най-рискови за разпространение на коронавируса, заявяват от КТ "Подкрепа".
Повече от половината анкетирани социални работници (52 на сто) изразяват мнение, че най-сериозният недостатък в системата е недофинансирането, което не позволява да бъдат обезпечени в пълен обем необходимите дейности и възнагражденията на персонала. Тук изпъкват проблемите от размитата отговорност за осигуряване на финансирането на социалните дейности по общините, допълват от синдикалната организация.
46 на сто смятат, че текучеството на опитните кадри, мотивирано от ниското заплащане и лошите условия на труд, не позволява нормалното функциониране на системата.
Въз основа на така събраните данни са формулирани препоръки за подобряване на качество на социалните услуги, в това число - и условията на труд, за работещите специалисти от помагащите професии.
От синдикалната организация предлагат да бъдат разработени минимални национални стандарти за всеки вид социална услуга - ясно и точно дефиниране на процесите и резултатите от индивидуалната работа на всеки специалист, както и условията за нейното извършване.
Да се предвиди точно дефиниране на видовете социалните услуги и на очакванията за качество, с цел защита на потребителите, предвид все по-голямото търсене на разнообразни форми на подкрепа, да има ясно определение за качеството на услугите, чрез което да могат да се идентифицират уменията на работещите, потребността им от допълнителна квалификация и подобряване на работната среда, искат още от САС.
Ясното дефиниране на социалните услуги, с оглед разработване на нови финансови стандарти, съдържащи стойностни параметри за осигуряване на добра грижа и подобряване на условията на труд, както и създаване на национална комисия за стандартизация на социалните услуги, която да има водеща роля при развитието на системата за оценяване на качеството, са сред предложенията. От синдиката искат още стандартите да подлежат на периодично преразглеждане, с цел включване на нови подходи в работата и утвърждаване на добри практики, включително и чрез консултации и подлагане на критична оценка от страна на професионалната общност.
Подчертава се и необходимостта от инвестиране в човешкия капитал, чрез разработване от МТСП, съвместно със синдикатите, на нови регулаторни рамки и форми на социална защита на работещите в сферата на социалните услуги, за осигуряване на пълно спазване на принципите за приемливи условия на труд в сектора, адаптирани към спецификите на работа с различните целеви групи (лица с психични разстройства, умствена изостаналост, лица с тежки физически увреждания, семейства и деца в риск, и др.); недискриминация; социална закрила (въвеждане на намалено работно време и допълнителен платен годишен отпуск на работещите, определяне на по-висока категория труд, възможност за защита при работа при специфични условия и рискове); защита на здравето и безопасността; социален диалог за приемливи възнаграждения и, по-специално, равностойно заплащане за равностоен труд, полаган от специалисти в сферите на социалните услуги, здравеопазването и образованието (медицински сестри, рехабилитатори, кинезитерапевти, педагози, възпитатели, психолози, логопеди и др.)