Във Враца и близкото село Згориград отбелязват 54 години от жестокото наводнение (Снимки)
На 1 май 1966 г. на централния площад във Враца по традицията от социалистическо време минава тържествена манифестация. Малко преди обед се чува грохот откъм планината по поречието на река Лева.
Четиридневните поройни дъждове са скъсали стената на хвостохранилището на флотационната фабрика "Мир" и рудника "Седмочисленици". Близкото село Згориград е залято от над половин милион тона тежки метали, цианиди, камъни и дървета.
Над триметрова вълна минава през прохода „Вратцата” и стига до площада на Враца. Разстоянието е 7 километра и по пътя си калната стихия помита хора, животни, дървета и къщи. За 20 минути районът заприличва на бойно поле.
Вълната влачи полумъртви хора, изхвърля на площада във Враца труп на дете, ръце и крака на загинали. Мъртвите са откарани с камиони на гражданска защита на градския стадион, където телата са измити с маркучи от калта, за да може да бъдат разпознати от близките.
В продължение на три дни войската вади трупове, но официалната власт засекретява случая, за да не помрачава радостното настроение по първомайските празненства. Обявените жертви са 107, но години по-късно става ясно, че реално загиналите са над 500, а ранените са близо 2000 души.
Разрушени са повече от 150 къщи.Последните трупове са намерени дни след 1 май чак на 40 км надолу по поречието на реката.
Хвостохранилището от години е смятано за опасно. По стената му имало пукнатини и мнозина специалисти предупреждават властите, че може да възникне проблем. Те обаче не са чути и трагедията се случва.
Правителството сформира комисия за бедствието във Враца, която пристига в града вечерта на 1 май. Тодор Живков оглежда района с хеликоптер и дава нареждания за справяне със ситуацията.
Заради неприбраните трупове на животни от улиците възниква опасност от епидемия. Мобилизирани са всички медицински работници в района и персонала на ХЕИ. Войници от двете казарми се включват в спасяването и разчистването. Държавата отпуска 20 млн. лв. на пострадалите, за да възстановят жилищата си.
Макар властта да не съобщава цялата информация за трагедията, година по-късно като виновни са осъдени директори и инженери от мините и металургичния завод край Елисейна. Те получават ефективни присъди между 5 и 10 години затвор.