Арх. Румяна Пройкова: Обмисляме да вдигнем аркада на северната агора в Пловдив - ще е грандиозно, но скъпо
- Ще има преход от древния към съвременния площад, за да се осмисли величието
- Тези антични парченца ще ни напомнят, че животът не започва от нас, но накъде върви - никой не знае
- От млада се привързах към римските градежи и досега ме смайва мисленето на техните автори
Арх. Румяна Пройкова е емблематичен архитект, по чиито проекти са възстановени едни от най-знаковите антични паметници в Пловдив. Последната й работа е превръщането на западните пропилеи от Римския форум в нова визитна картичка на града.
Сега на ход е реставрацията на северната част от Римския форум - пространството между бул. "Мария Луиза" и Одеона. Това е и най-богатата зона от артефакти на древната агора.
Как точно ще изглежда тя и какво предстои, разказва арх. Пройкова пред 24plovdiv.bg
- Арх. Пройкова, казвате, че северната страна на Римския форум все още "спи". Но в момента там е пълно с работници и техника, които разчистват и косят. Какво става със самата реставрация?
- Имаме идеен проект, който ще бъде леко променен при трансформирането му в работен. Какво бихме могли да направим с това емблематично място на Пловдив? По принцип можем да вдигнем колони и дори аркада, но е изключително трудно. Вече са разпилени много от автентичните елементи. Имаме останали фриз, архитрав, корниз, триъгълни плочи, които оформят разстоянието между арките. Но нямаме капители, освен един, ако го намерим.
- Налице са доста бази от колони. Защо казвате, че е трудно да се вдигнат?
- Много ни пречи самият булевард, който минава в непосредствена близост. Това означава да спрем изцяло движението. Работата е огромна. Колоните трябва да се издигнат на 12 метра от самите бази, които виждате. За да се осъществи, трябва огромен кран, който да стъпи на самия булевард и да е с достатъчно голяма стрела. Няма как тя да се движи в самия транспортен подлез. По принцип всичко е възможно, но с много усложнена намеса, която изисква огромни финанси.
- Опишете как ще изглежда тази част от форума на Филипопол след реставрацията?
- Виждате подредените бази върху стилобата (носещия зид). За да направим аркадата, трябва да вдигнем цели колони, част от тях изкуствени. Но този зид между колонадата и самите помещения, които тук не са магазини, а обществени сгради, цялото това разстояние (нарича са амбулацио) е покрит пешеходен участък. Между колоните е имало покрит пасаж, под който древните хора са вървели. Това им е давало възможност в дъжд и сняг да се движат по сухо. През лятото пък е правел сянка. И точно в тази част имаме цялото амбулацио в много голямо протежение. Оттук трябва да осъществим връзката на форум "Север" със съвременния площад на Пловдив.
- Как ще бъде направен този преход - от Главната улица към форум Север?
- Чрез стълба, по която пловдивчани ще слизат и ще изминават цялото разстояние в амбулациото, което е широко 11 метра. Решаваме това пространство да е с ниска трева. В Античността е било застлано с мраморни плочи, но нямаме намерение да ги заменяме с изкуствени. Знаете, че още в древността мраморът е преизползван за строителен материал. Виждате запазените отводнителни канали. В най-източния край ще се опитаме да покажем трасето на най-ранния стилобат (носещата стена). Иска ми се да вдигна две или три парчета от колони, за да може човек, като погледне Западния и Северния форум, да сглоби цялостна представа. Така двете части на агората ще си кореспондират. По този начин пловдивчани ще могат да осмислят величието на древния площад.
- Казвате, че е скъпо начинание. Колко?
- Много. Винаги античните реставрации и екпонирането им в съвременна среда струват много пари. Но пък не всеки град има привилегията да притежава древните богатства на Пловдив.
- Как ще прикриете тези грозни бетонови укрепвания, които бяха излети миналото лято?
- Това са укрепени брегове и трябва да намерим технически начин да ги озеленим. Направиха ги, защото другите варианти бяха да се излее бетонова подпорна стена или да се редят габиони (четъртити блокове от камъни, хванати в метални мрежи).
- Ограничените средства заради пандемията могат ли да попречат на реставрацията?
- Преди да я започнем, трябва да завършат археологическите проучвания. Те са стигнали до най-западната част на обекта. След това комисия трябва да ги приеме. Следващата стъпка е да се одобри работният проект, да се съгласува в София и да започне реализация. Ако, разбира се, има финансова обезпеченост. Но това не зависи вече от мен.
- Спомняте си, че в продължение на 5-6 години пловдивчани наричаха "новата дупка" западната част от Форума, когато се проучваше. Сега обаче масово хората се спират, гледат, снимат.
- Дори в най-студените зимни месеци съм виждала как хора се спират и разглеждат с интерес. А други се разхождат между самите старини. Това прави площада на Пловдив особено ценен. Някои обогатяват своите площади със съвременни декорации. Докато при нас те са заместени с една историческа автентичност. Според мен няма по-ценно от това. Да, съвременните строителства са хубави и интересни, демонстрират нови техники, материали и форми. А при нас човек намира своите корени и минало. Усещането, че вървиш по нещо, където преди повече от 2000 години са минавали хора, е впечатляващо. Това си струва. А не е ли Западният форум едно продължение на Цар Симеоновата градина? Не навлезе ли тя в площадното пространство?
- А кога виждате реставрацията на югоизточната част на Римския форум - тази, която е около централна поща?
- Когато я видят политиците. Тази част е по-лесна за експониране, защото там вече се е работило. През 80-те години на миналия век имаше нивелиране на двете основни антични улици. И те сега искат съвсем малка помощ. Но терасата на пощата много пречи и не позволява да се вдигне колонада. Форумът на Филипопол има 4 строителни периода. И точно до тази тераса можеше да се изявят елементи от първия период - имаме доста открити.
- Кое ви вдъхновява да се занимавате с реставрации на антични паметници?
- От дълги години съм се привързала. Няма по-интересни пространства, създадени от тези в Античността. А и работата ми навремето в Института за паметници на културата много ми повлия. Не мога никога да престана да споменавам моята учителка, вдъхновителка и приятелка арх. Вера Коларова. Лека й пръст!
- Задавали ли сте си въпроса как е могла да си отиде тази могъща Римска империя, създала такова грандиозно строителство?
- Е, както си отиват много империи. Нещо като коронавируса. Има пикове и падения.
- Въпросът е тези старини да ги събудим за нов живот?
- По-скоро да ги въвлечем в съвременния живот. Да станат парченца от онова време, което да виждаме и осъзнаваме, че всичко е преходно. И да си даваме сметка, че животът не започва от нас. Но накъде отива, никой не знае.
- Реставрацията на Античния театър ли е най-мащабният обект, в който сте участвали?
- Възстановявахме го парче по парче. Работихме с археоложката Лилия Ботушарова и с всеотдайната Вера Коларова. Аз, млада архитектка, стъпила на един от внушителните елементи. Тогава се учех, мерих, заснемах. Изумявах се от мащаба и мисленето на античните архитекти и строители. И досега не мога да го обхвана. Как е било възможно такова достижение на строителното изкуство. Оставете театъра и стадиона - огромни градежи. Ами акведукта, снабдявал с вода Филипопол? Сложно техническо съоръжение, простиращо се на километри. По-скъп е от няколко театъра и стадиона.
- Кои са ви по-интересни - гръцките антични архитекти или римските?
- Е, сложен въпрос. У нас повече се среща римското наследство и затова се отдадох на него. Заради него останах привързана към Филипопол, макар да съм бургазлийка.