Свети места в Странджа остават пусти, нестинарските танци – без публика? (Снимки)
Свети места в Странджа - най-мистериозната планина в България, останаха пусти по Великден, ще останат пусти и през май, когато по традиция се посещават от хиляди българи от различни краища на страната.
С болка, но и с необходимото чувство на отговорност от Туристическия център в Малко Търново обясняват, че за първи път тази година няма да се правят организирани туристически турове до тракийското оброчище Индипасха – място, на което се стичат стотици богомолци първата неделя след Великден, за да си налеят лековита вода от изворче, стичащо се от висока от скалите и да запалят свещ на импровизиран иконостас.
Няма да се състои и очакваното с трепет от почитателите на паранормалните явления пътешествие до Гробницата на Бастет – едно от най-мистериозните места в Странджа, което се свързва с името на Людмила Живкова и тайнствена експедиция, която тя организира след указания, дадени от пророчицата Ванга.
Под въпрос са дори традиционните нестинарски празници, с които Странджа е прочута в цял свят и които се провеждат от векове, казва Неда Тодорова от Туристическия център в Малко Търново. Всяка година на 3 юни нестинарските игри в селата Българи и Кости събират многохилядна публика от цял свят, но този път селата ще останат пусти. Местните ще изпълнят ритуала, но той най-вероятно няма да бъде наблюдаван от външни посетители.
Така ще е и седмица по-рано, когато в местността Влахов дол жители на пет села от общините Малко Търново и Царево се събират за ритуала измиване на иконата на Св.св. Константин и Елена.
Това се случва в неделята преди големия християнски празник на светците, който в Странджа е свързан с нестинарството и събира от бебете до над 80-годишни старци, казва кметът на Малко Търново Илиян Янчев. Местните разказват, че от незапомнени времена от пет нестинарски села: Кости, Българи, Кондолово, Сливарово и Граматиково, тръгват лъчове, които се събират в местността, равно отдалечена от всяко едно от тях и прочута с лековитата Голяма аязма.
ИНДИПАСХА – ОБРОЧИЩЕТО С ЛЕКОВИТА ВОДА
Тракийското оброчище Индипасха се намира на 17 км от Малко Търново, а местни го свързват с името на Ванга. Според легенда пророчицата пращала болни на оброчището с жива вода. “Оти ми го водите това дете тука, до вас е живата вода”, казала Ванга на семейство от Малко Търново с болно момиченце и го пратила на Индипасха.
Допреди няколко години мястото е било само за посветени. Оброчището е скрито в дълбок и усоен дол, обрасъл с гъста букова гора, а пътят до него е възможен само с джип или пеша. В първата неделя след Великден прииждат стотици на поклонение и правят курбани, защото се смята, ч е лековитата вода на Индипасха е най-силна в този ден. Светилището представлява огромна отвесна скала, в чиято основа блика изворче. Според легендите помага най-вече при очни и кожни болести. Около изворчето има иконостас, на който богомолците палят свещи и оставят великденски яйца.
Магическото място събира хора от различни религии. По клоните на дърветата висят дрехи и това не е случайно. “По този начин дрехите се поставят между земята и небето, а болестта остава в нищото. Това е една от най-древните индоевропейски традиции за закачане на дрехите на болните по спускащите се от скалите лиани. Така болестите са нито на небето, нито на земята, тоест не съществуват, изчезват от този свят”, разказва етнографът и бивш директор на музея в Малко Търново Ивелина Иванова.
Преданието за оброчището тръгнало от жители на близкото село Сливарово. То било преоткрито от местен, който отглеждал стадо биволи. Водачът на стадото остарял и ослепял. На стопанина му било жал да го убие, понеже биволът му служил вярно много години. Решил да го пусне, но не след дълго биволът се върнал и вече виждал. След време пак ослепял, изчезнал отново, после пак се завърнал излекуван. Когато това се повторило за трети път, стопанинът решил да проследи животното и така стигнал до Индипасха, откривайки лековитата вода.
ГЕОРАДАР ОТКРИВА ТУНЕЛИ И МЕТАЛЕН ПРЕДМЕТ ПОД ГРОБНИЦАТА НА БАСТЕТ
Гробницата на Бастет - най-голямата загадка на Странджа, вълнува от години изследователи и хора с ясновидски дарби. Легендата е свързана с мистериозна иманярска карта, секретна експедиция, организирана от Людмила Живкова и с пророчицата Ванга. Експедицията от 1981 г. е описана в книгите на двама от участниците в нея - племенницата на Ванга Красимира Стоянова и тогавашния шеф на отдел “Културно наследство” Кръстю Мутафчиев.
Посветени твърдят, че когато показали иманярската карта на Ванга, тя дала напътствия къде и какво да търсят. Според пророчицата преди хилядолетия по вода в Странджа дошли хора от Египет, били високи и стройни, с тъмна кожа и черни, дълги коси, с маски на лицата. Ванга говорила за гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя, а около нея имало съкровища от злато и тайно знание за историята на човечеството две хилядолетия назад и две хилядолетия напред.
През пролетта на 1981 г. участниците в експедицията на Людмила Живкова отиват на мястото, където трябва да наблюдават първите лъчи на слънцето и на луната. По-късно Мутафчиев споделя, че на западната стена на скалата се появила фосфоресцираща светлина, после се очертали две човешки фигури като холограмни изображения.
Легендата за египетската богиня и мистерията около тайната експедиция на Людмила Живкова привлича все повече туристи, а всяка година в нощта срещу 5 май от общината организират поход до мястото. Повечето хора. споделят за силно енергийно усещане на мястото.
Миналата година археологът Даниел Пантов, който ръководи Историческия музей в Приморско, изследва района с георадар и попада на интересни открития. Пред 24 часа той разкрива: "Сигурни сме, че на 18 м под земята има метален предмет, но по-малък от саркофаг.“
При проучването, което обхваща и други свети места в Странджа, георадарът засича подземни тунели под Гробницата на Бастет и под най-древното тракийско светилище в местността Мишкова нива край Малко Търново .
“Странджа е уникална планина с много следи от поселение на територията ѝ с много благоприятни места за живеене и аз ги откривам. Става дума за много селища и крепости, обредни места, които говорят за гъсто население от тракийски племена, които са обитавали Странджа за дълго време”, казва Пантов.