Милен Цветков: Исках нещата, които правя, да бъдат смислено поднесени на екрана
Дъщеря му Калина е на 24 г., синът му Боян - на 8
Три месеца преди да навърши 54 години, Милен Цветков - един от най-популярните тв журналисти у нас и сред най-обичаните тв водещи, си отиде нелепо от живота след тежка катастрофа в центъра на София.
През последните години Цветков живееше сам и се занимаваше основно с работата си. Но не спираше да се грижи за двете си деца - 24-годишната Калина от първия му брак и 8-годишния Боян от приятелката му Ивета.
Цветков обаче не обичаше да гоовори за личния си живот публично. Когато го е правил, е било единствено да разкаже за децата си - дали когато отиде на абсолвентския бал на Калина в Холандия, или за летата, които изкарваше с Боян в Турция, където ходеха да карат кайтсърф.
Всички други писания, появявали се за него в жълтите издания и сайтове, подминаваше с аристократично мълчание.
Тв кариерата на Цветков започва в БНТ, където се учи от най-добрата - Бригита Чолакова. Всъщност преди да се срещне с нея, е в екипа на легендарното студентско предаване "Ку-ку".
Ето какво разказа Цветков пред "24 часа" по повод 20-годишнината от смъртта на Чолакова, която си отива от този свят на 6 октомври 1999 г.:
"Страшна във всяко едно отношение. Мен не ме е било никога страх от нея, разбира се, аз я харесвах и като жена, макар че беше доста по-възрастна от мене. Но ми беше много симпатична. Беше атрактивна в моето съзнание, може би защото беше първият известен човек, с когото се сблъсках, имах общи моменти, в които съм могъл да опозная този човек извън екрана, извън работата му.
Второто нещо, беше много строга, но зад тази строгост стоеше много фина жена.
Аз отивам в "Ку-ку". Тогава "Ку-ку" се помещаваше в кабинета на секретарката на Стефан Енчев, който завеждаше еди-какво си. Съседната стая беше на "Телевизионен неделник". Седя си при секретарката на г-н Енчев и в един момент влетява Саня Исайлова. И казва: "Търсим две хубави момчета, за да направим тотото "5 от 35". Тогава секретарката съвсем естествено каза: "А, ето го единия" и ме сочи мен. Саня ми каза: "Искаш ли да дойдеш да говориш с Бригита Чолакова?" Аз: "Да, разбира се."
"Добре, след 1 час ще те извикаме, защото тя излезе някъде."
След 1 час ме извикват, слагат ме на един стол пред Бригита и няма да забравя как тя беше кръстосала крак върху крак и ме гледаше изпитателно. Кой си, какъв си, разпитва ме, аз обяснявам. Тя обясни, че искат да правят "5 от 35" като игра - първата тв игра. Искаш ли да участваш? Искам, що да не искам.
Мина известно време и ми казаха, че снимките ще бъдат в Зимния дворец на спорта в Студентски град. Отивам там, пристига Бригита и казва: Кънки караш ли?
Карам. "Дайте му едни кънки", провиква се тя."
В първия ефир Цветков трябва да се появи на кънки, да влезе в кадър, да каже някакви неща, след което да отиде да интервюира някакъв човек на руски.
"След като се представих първия път, ме извика и ме попита искам ли да работя в "Неделника". Така работих половин-една година.
Не съм я виждал никога извън телевизията. Тя се движеше в съвсем друг кръг, много по-различен от моя. Просто имах възможността да видя един човек, за когото са се чували легенди в онова време. Да го видя от плът и кръв.
Не знам дали съм я копирал в годините, но съм се държал по същия начин, по който се държеше тя. Това е любов към детайла, не е просто да наринеш, да наринеш, да го изпляскаш в студиото и да го покажеш на зрителите. Има си неща, които трябва тънко да се пипнат, да се направят, за да бъдат смислено поднесени на екрана. Ей за това се е грижела.
Наричаха я Железния Ханс. Беше. Спомням си един как тичаше с една престилка. Тя казва: "Тука трябва да има телефон". Някой се обажда: "Не може да има телефон". "Е как така не може да има" и помня как дойде оня с престилката и след 10 минути вече имаше телефон.
Когато искаш да постигнеш нещата, които си заложил, и когато имаш отношение към работата си, а не просто я вършиш механично, изглеждаш по този начин, по който изглеждаше тя.
Не е учила младите. Просто правеше нещата. В тая работа няма какво да те учи, ти не си отишъл на училище, а да свършиш работа. И виждаш как тя я върши и решаваш - искам да я свърша като нея или не искам."