12 месеца отсрочка за кредитите на бизнеса - той няма да излезе от шока след 6 месеца
- Толкова трябват, според първите анализи на финансисти и икономисти
- Решаващо за икономиката е потреблението, но при съкращения и намалени заплати хората спират да купуват жилища, коли, мебели
- Морският туризъм загуби ранните записвания и разчита само на юли и август, ако няма втора вълна на вируса
- БНБ разрешава на банките индивидуално да договарят по-дълги разсрочвания, но те подлежат на контрол и не е ясно дали централната банка ще приеме, че това е заради пандемията
Кредитите за фирми трябва да бъдат разсрочени не за 6 месеца, както се договориха БНБ и търговските банки у нас, а за 12 месеца.
Изводът е на финансисти и икономисти, за които мярката е “добра”, но предупреждават, че ще е недостатъчна като време. Срокът от
половин година
е твърде
кратък, за да
успее всеки
бизнес да
възстанови
нормалната
си дейност
Изводите са на база на първите данни за очаквания спад на икономиката у нас и в световен мащаб, както и от първоначални разговори с клиенти на две от големите банки у нас.
Според тях приетият мораториум от 6 месеца върху изплащането на вноските по кредити означава, че се очаква в началото на 2021 г. да имаме икономика, която да произвежда брутен вътрешен продукт както преди кризата. Експертите обаче смятат, че това е малко вероятно да се случи.
Агенцията за кредитно застраховане “Кофас” също прогнозира, че не бива да се очаква пълноценно възстановяване на бизнеса до края на годината. При възможно най-добрия сценарий икономическата активност постепенно се възстановява през третото тримесечие на годината, при условие че няма втора вълна на епидемията през второто полугодие.
Прогнозата е, че ще има редица фирми, които ще загубят изцяло пазарите си, а при други ще има голям спад заради спрени временно договори или изцяло отказани поръчки.
В същото време компаниите имат постоянни разходи при свити или нулеви приходи. Сред тези разходи са и вноските по кредити. Въпреки че те
не се плащат
за срока на
мораториума, в
счетоводните
баланси на
компаниити се
отразяват
и съответно ще доведат и до финансова загуба.
За да намалят разходите си, фирмите прибягват до съкращения на работници. При рестартиране на икономиката тези хора трябва да бъдат наети отново, след това да се възстановят спрените договори за доставки и тогава да се върне производството на нивата отпреди кризата. Повечето анализатори са убедени, че това не може да стане в рамките на 6 месеца или поне няма да е на предкризисното ниво. Което означава, че бизнесът няма да е в състояние да обслужва кредите си в пълния им размер, тъй като няма да е достигнал до предкризисните си приходи в срока на мораториума.
От решаващо значение за бързото възстановяване на икономиката са потреблението и инвестициите. Но заради съкращенията или намаленията на заплати потреблението в момента е свито рязко. И не са обнадеждаващи сигналите, че потреблението ще се възстанови след 6 месеца и хората ще имат стабилност и сигурност за доходите си.
Липсата на ръст в потреблението ще доведе и до спад в други сектори на икономиката, които в момента не са пряко засегнати.
Финансистите посочват, че в криза и при намаляване на доходите хората спират с покупките на жилище, кола, мебели и други дълготрайни стоки, отлагат почивки и планирани разходи за образование.
В туризма, който в момента е замръзнал, също не се очаква бързо възстановяване, ако извънредното положение бъде удължено след 13 май и паднат ограниченията за пътуване. Защото вече са пропуснати приходите от т.нар. ранни записвания за летния сезон и неговият старт се отлага поне с месец. Така
хотелите и
ресторантите
по морето
разчитат
основно на
юли и август
за по-добри приходи, но те пак няма да са на нивото преди кризата. Реално се очаква възстановяване в бранша в края на 2021 г., и то при добър летен сезон догодина.
При строителството ще има отложен спад, който ще се усети догодина, тъй като в момента се довършват започнати проекти, за които има отпуснато финансиране.
Но за да се върнат купувачите на жилищния пазар, е необходима стабилност и сигурност, че цените няма да падат и няма да се вдигат лихви по кредити. При
автомобилите
вече бе
отчетен спад
в покупките
между
30 и 40%
А спирането на заводите на редица световни производители доведе и до спиране на предприятията за авточасти у нас.
Затова финансистите са убедени, че мораториумът върху вноските по кредити трябва да се разшири и да бъде поне 12 месеца. Или поне за бизнеса да има такова удължаване.
Утвърдените в момента от БНБ правила дават право това да стане за 6 месеца, без да се правят нарочни проверки от “Банков надзор”. Посочено е, че
банките могат
да договорят
индивидуално
и по-дълъг
срок от
6 месеца
за отсрочване
на вноски
Ако го направят обаче, подлежат на контрол от “Банков надзор”. А тогава има възможност централните банкери да не са съгласят, че дадената по-дълга остсрочка е заради пандемията.
Това ще означава банката да преквалифицира кредита като необслужван и да заделя повече резерви за него, което води до по-високи разходи. А клиентът ще е с влошено кредитно досие, въпреки че може да има бизнес, който да е в жизнен, но му трябва повече време, за да се възстанови.
Влошеното кредитно досие ще създаде затруднения фирми да намират бързи инвестиции. А те също ще са жизненоважни за бързото възстановяване на икономиката след кризата.
А предвидената подкрепа за бизнеса през Българската банка за развитие с безлихвени заеми до 100 000 лв. и издаване на гаранции за кредити до 2 млн. лв. всъщност ще е ефективна за микропредприятия, но не и за по-големи дружества, твърдят икономисти.
В момента има цели сектори, които не работят и кризата е далеч по-дълбока от типична рецесия.
Класическото определение за рецесия е да има спад на икономиката в две поредни тримесечия. Но през този период дейността не спира, а се забавя.