Русия, Азербайджан и Армения трябва да спрат коронавируса с общи усилия
Министерството на отбраната на Армения съобщи, че в Ереван е пристигнал руски военнотранспортен самолет с експерти и медицинско оборудване "като съдействие с цел да се организират противовирусни мерки и тестване на личния състав на арменските въоръжени сили и на 102-ра руска военна база в Гюмри". Акцията е договорена от двамата министри Давид Тоноян и Сергей Шойгу, уточни ведомството.
По инициатива на Ереван арменският премиер Никол Пашинян проведе наскоро телефонен разговор с руския президент Владимир Путин - със сигурност се е говорило и за идване на руски военни специалисти в Армения. Според Кремъл са били обсъдени "предприеманите мерки срещу разпространението на коронавирусната инфекция". Пашинян "изразил голяма признателност за помощта, предоставяна от Русия", предава БТА.
Има впрочем известна неяснота - дали руските военни планират противовирусни мерки в поделения от зоната на конфликта в Нагорни Карабах. Както сочи международният опит, по-специално от Идлиб в Сирия, коронавирусът, способен свободно да се движи между окопите на страните в противоборството, става сериозен фактор, допълнително затрудняващ ситуацията в такъв район. Още повече че броят на заразените в Азербайджан и в Армения расте. Има и друго - Азербайджан, Армения и Нагорни Карабах имат общи граници с Иран, кажи-речи основното огнище на пандемията в Близкия изток. Естествено Баку, Ереван и Степанакерт са взели необходимите профилактични мерки, спирайки трансграничните връзки с Иран, но един вирусоносител оттам може "да пробие кордона" и да се насочи към Русия от юг.
Най-добрият изход от положението е, първо, да насърчим Баку и Ереван да сключат поне временно мирно споразумение в зоната на конфликта, да преориентират основните си усилия към съвместна борба с пандемията. Второ, може би ще трябва да се мисли и за блокиране на границите с Иран, евентуално с руско участие. Днес това изглежда утопия. Защото Азербайджан и Армения все още са в плен на конфронтационното мислене и подходи, възприемайки пандемията като неприятен, но преходен епизод. Какво обаче ще стане утре, ако се сбъднат прогнозите, че ситуацията може да се влоши - да се проточи до година или до три появата на ефективни средства за борба с Ковид-19?
Мнозина експерти от Закавказието отчитат този фактор и допускат нещата да се развият по негативния сценарий. Те интуитивно усещат, че всичко наоколо се мени, предлагат различни версии за евентуални промени в световния ред, но не посочват изобщо за какво да се готвят страните от региона. Западът също следи внимателно процесите там. Според далеч не русофилската полска държавна телевизия TVP например пандемията съществено отслабва Европа и САЩ, изтласквайки на периферията на световната политика онези страни от Закавказието, които са избрали двата субрегиона за ориентир. В крайна сметка закавказките страни ще трябва да се изправят сами срещу пандемията и световната "икономическа буря". TVP прогнозира изостряне на междуклановите политически борби в Азербайджан и Армения на фона на влошена икономическа ситуация, особено в Баку, "чиято икономика силно зависи от износа на петрол" и "за който е удар спадът в цените на международните пазари".
Поляците се тревожат, че "не всички страни от региона ще оцелеят в кризата", че там ще започне "прекрояване на картата на политическите съюзи". Става дума най-вече за възможността Азербайджан да се преориентира от Турция към Русия. Москва естествено няма нищо против Баку да се включи в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и в Евразийския икономически съюз (ЕИС), но не се кани грубо да прекърши външната политика на Азербайджан. Коронавирусът обаче може да промени всичко. Според прогнозите април и първата половина на май ще са особено трудни за Закавказието. В битката с недъга Армения ще получи помощ от руски военни специалисти, епидемиолози и вирусолози. Те ще използват техника, каквато се прилага срещу инфекцията в Италия и Сърбия. Същевременно Москва може при нужда да подкрепи и Азербайджан, за да спре разпространението на вируса. Не само там, но и в посока към руската граница.
Идва момент, когато азербаджанците и арменците трябва да вземат на въоръжение "общата историческа памет" - колективния спомен за битки срещу епидемии, и да започнат конкретно сътрудничество. Колкото по-рано стане това, толкова по-добре ще е за всички, включително за Русия.