Българки разказаха как са се прибрали от Тирол по време на пандемията
„Ние нямахме друга алтернатива изобщо да останем там. Ние си знаем как сте го изкарали. Всеки ден в очакване да си тръгнем, да си тръгнем. Тежко беше, защото не знаеш кога ще ти кажат: „Напускай”, и като останеш навън там ти си никой”. Това разказва пред NOVA Пламка Петрова, която е работила в в австрийското курортно градче Калтенбах. Преди 2 седмици тя и Цветина Цветанова разказаха че се притесняват и могат всеки момент да останат на улицата, защото са съкратени преждевременно заради пандемията в Тирол.
„Да, неизвестността е гадна. Не знаеш какво се случва. Мислиш си непрекъснато някакви неща, предполагаш, как ще се случат нещата, търсиш резервен вариант”, разказва Цветина Цветанова.
Като тях в безизходица се оказаха още десетки българи в провинция Тирол в Австрия. Две седмици след излъчването на репортажа от посолството ни в Австрия успяха да ги приберат в България.
„Не можехме да ги изведем по-рано, защото самите съгласувателни процедури по пристигането на транспорт, определянето на хора, искането на съгласие на тези хора, отнема поне 12-14 дни. И най-важното е, че един път българите се обаждат и искат, а след една седмица ги няма никакви и не можеш да ги откриеш”, обясни посланикът ни в Австрия Иван Сираков.
На 1 април с автобус от Австрия тръгват близо 35 българи, около 10 души пътуват с личните си автомобили.
„Бяхме под конвой до Виена. Там ни чакаше г-н Сираков – посланикът, и с негова помощ доста бързо минахме австро-унгарската граница”, разказа Цветина Цветанова.
„Автобус с четирима шофьори, за да мога да се сменят нон стоп и да не спират никъде, защото трябва само транзит са се движат, без да спират никъде, а ако бяха трима шофьори трябваше да спират и да правят почивка по 8 часа, което щеше да удължи поне с два дни връщането на нашите сънародници, а и идването им тук”, обясни Иван Сираков.
Така почти без да спират и след строга проверка на границите пристигат в България и всички са оставени на гарата в София.
„В момента, в който слязохме на тази автогарата, нямаше никой, никой. Слязохме от автобуса и всеки тръгна да се прибира кой, както може”, разказва Пламка Петрова.
Сега и двете жени са под карантина и са категорични, че не искат да се повтаря кошмарът от неизвестността дали и кога ще се приберат у дома и ще видят близките си.
„Най-голямата помощ дойде от телевизията, да се пусне публично, да се види от колкото се може повече и повече хора”, смята Цветина Цветанова.
„Без вашата помощ, за което сме ви много благодарни, ние нямаше да можем да се приберем в България”, заявява Пламка Петрова.