Боян Бойкински: Пловдивската индустрия се държи, социално напрежение се трупа в услугите
Над 31 хиляди души останаха без работа в страната от началото на извънредното положение. Пред Бюрата по труда и в Пловдивска област се извиват опашки от хора, които се регистрират на борсата.
Заради настъпващите негативни промени на пазара на труда, Регионалният съвет на КНСБ – Пловдив разкри телефонна линия, на която ще бъдат предоставяни безплатни трудово–правни консултации. Телефонният номер за контакти е 0882 355 172.
За драматичната ситуация на пазара на труда 24plovdiv.bg разговаря с областния координатор на КНСБ адв. Боян Бойкински.
- Адвокат Бойкински, какви са измеренията на социално-икономическата криза в предприятията в Пловдивска област?
- В предприятията от реалния сектор, в които имаме синдикални организации по-голяма численост, като КЦМ, ВМЗ "Сопот", Стъкларския завод и други, навсякъде работният процес протича нормално, без каквито и да било сътресения и съкращения.
Просто защото тези компании имат поръчки. Те взимат и всички предпазни мерки. В Стъкларския завод например част от администрацията работи от вкъщи. В по-големите предприятия нещата вървят спокойно без да има социално напрежение.
В Тракия икономическа зона също няма особени сътресения в предприятията. Наблюдават се наченки, но все още не е като в Пазарджик, където има повсеместно затваряне на предприятия и спиране на производствения процес.
Не така стоят нещата в другите сфери, особено в сектор услуги, където нещата от средата на миналата седмица започнаха да се влошават, след като се изясниха мерките за подкрепа от страна на държавата.
Наблюдава се засилващо се социално напрежение, което се дължи на нарушения на трудовите правоотношения на работещите.
- Кои браншове са най-засегнати от сектора на услугите?
- Най-тежко са засегнати заведенията за хранене – ресторанти, също и хотелите. Потърпевши са и широк спектър от услуги, чиято дейност в момента е забранена. При тях в немалка част от случаите действията на работодателите са в нарушение на закона.
- Кои са най-често срещаните нарушения?
- На места, където няма синдикални организации, ставаме свидетели на принуждаване на работниците да подписват заявления за неплатен отпуск.
Това се прави, тъй като работодателят няма право едностранно да пуска работещите в неплатен отпуск. Друг метод е прекратяването на трудовите правоотношения.
За съжаление в много от случаите немалка част от прекратяванията стават в нарушение на Кодекса на труда. Служителите сами решават дали да си потърсят правата в случай на нарушения.
Други работодатели пък въвеждат 4-часов работен ден.
Особено в най-засегнатия сектор - услугите, наблюдаваме множество подобни неща.
Често хората биват принуждавани да подпишат заповед за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
- Това как ощетява работниците и служителите?
- Ако работник бъде съкратен от работодателя, той ще получава обезщетения в Бюрото по труда съгласно Кодекса за социално осигуряване в период от 4 до 12 месеца, в зависимост от стажа.
Ако бъде съкратен по взаимно съгласие, обезщетението за безработица в размер на 60% от брутната му заплата ще бъде получавано от работещия само за 4 месеца.
- Какви са юридическите особености на преминаването на 4-часов работен ден?
- Регламентирано е в член 138 от КТ и това правомощие е дадено на работодателя. Той можеда въвежда намалено работно време, но е ограничен в рамките на до три месеца за една календарна година.
Въвеждането на непълно работно време може да стане при намаляване на обема на работата за всички или за определено звено. Там, където има синдикална организация, работодателят трябва да го съгласува предварително с нея.
- Често работниците принудително ги пускат и в неплатен отпуск. Това изгодно ли е за тях?
- Неплатеният отпуск е регламентиран в член 160 от КТ и начинът, по който може да се ползва е единствено и само с подаване на заявление от страна на работника до работодателя.
Тоест работодателят не може да пусне работника в неплатен отпуск по своя воля. Типичното за него е, че през първия месец тече трудов стаж за работника и през този период работодателят има ангажимент за част от осигуровките.
В този случай обаче работникът не може да регистрира в Бюрото по труда като безработен, тъй като де юре е на работа. В тази ситуация той, от една страна, няма трудов доход.
А от друга страна, не може да се регистрира в Бюрото по труда и да получава обезщетение.
Съветвам работниците и служителите, когато работодателят им дава нещо да подпишат във връзка с трудовото им правоотношение, да четат внимателно, да мислят, да питат, и чак тогава да подписват.
Всеки може да се свърже с нас и да получи безвъзмездно необходимата помощ.