Първото карантинно заведение в Истанбул построено от французи по османско време
Първото карантинно заведение в Истанбул датира от 1892 г, от времето на Османската империя.
Наричало се е "тахафузхане". Думата е арабска и с нея се означавало здравна институция на брега на големите пристанища, предназначена за поставяне под карантинен период на кораби, на борда на които имало пътници и персонал с инфекциозни заболявания, за да се предприемат необходимите мерки и да се лекуват.
Карантинното заведение се намирало доста извън тогавашните очертания на Истанбул - в селището Тузла на брега на Мраморно море.
В наше време Тузла е район на мегаполиса Истанбул, в който се намират най-големите корабостроителници. С население над 250 хиляди, модерни жилищни комплекси, промишленост. В Тузла се намира и факултетът по морско дело към Истанбулския технически университет, на територията на който е първото карантинно заведение на Истанбул.
Преподавателят от Факултета д-р Синан Чакър разказва, че карантинното заведение в Тузла е било построено, за да се ограничи разпространението на върлуващите през 19 в. епидемии от холера, чума, тиф, едра шарка.
Друго заведение със същата цел е било построено в град Урла, окръг Измир, по-късно е пренесено на остров Карантина край Урла, на брега на Егейско море.
Карантинното заведение в Истанбул се отваря през 1892 г.
Построено е от французите и за времето е било съоръжено с най-модерните съоръжения, които се ползвали пълноценно. Например тук са били инсталирани първите перални машина, които, освен за изпиране, служели и за дезинфекциране на дрехите.
Разполагало с отделение за баня, което се ползвало за лична хигиена.
Интересна подробност е, че историята на това заведение е свързана и с преселването на многобройни групи от България и Гърция, които се изселват от Балканите след оттеглянето на османците.
Д-р Синан Чакър разказва, че Тузла е била първата спирка за гьочмените /изселниците/, които пристигали на големи групи в Турция по Лозанския мирен договор. Тук ги подлагали на медицински преглед, а също и на определен карантинен период, след което здравите били заселвани в Анадола.
Карантинното заведение в Тузла функционира и след обявяването на Турция за република от Ататюрк /1923/ до 1935 г., когато върлуват епидемии от чума и холера. Турските власти регистрирали корабите, пътниците и екипажите със съмнения за заразни болести. Преглеждали ги преди да ги пуснат на брега, извършвала се дезинфекция на дрехите, дезинфекцирали се и морските съдове.
"Да влязат в града се разрешавало само на хора без признаци на заболяване. При наличие на симптоми, се поставяли под 14 дневна карантина. И след този период, ако не се появят признаци или се установи,че са оздравeли, им се разрешавало да влязат в Истанбул", посочва ученият.
В историческите анали карантинното заведение на брега на Мраморно море в Тузла се посочва като един от първите здравни центрове на страната, който по онова време е изпълнявал функции и на болница