Коронавирусът разтърсва и света на западното разузнаване
Претоварен интернет, преструктурирани шпионски служби и заплахи под много форми: коронавирусът разтърсва и света на западното разузнаване, чиято бдителност се удвоява в момент, когато правителствата са концентрирани изцяло върху епидемията.
Докато светът се затваря, за да спре разпространението на Ковид-19, службите са изправени пред двоен проблем: принудени са да извършат голяма реорганизация, за да не се разпространи болестта в техните редици, а в същото време има огромно увеличаване на обема на комуникациите в интернет - официални или неофициални съдържания, поверителни или със свободен достъп, точни или неверни.
Службите следят зорко за организирана дезинформация и кибератаки под всякакви форми, като предприемат редуване на екипите в централите. На военен жаргон това се нарича "режим на работа при намален капацитет".
Средствата за комуникация на военното разузнаване са достатъчно криптирани, за да могат да се използват от домовете на агентите, обяснява пред АФП бивш служител на френската служба за външно разузнаване (DGSE). Те обаче не позволяват достъп до базите данни с най-чувствителна информация. "Има приемственост по отношение на работата, но стратегическото разузнаване определено няма да е толкова задълбочено", обобщава той.
В САЩ ситуацията е подобна, обяснява пред АФП Брайън Пъркинс, научен сътрудник във фондацията "Джеймстаун" във Вашингтон и бивш анализатор в американския флот. Той обаче добавя допълнителен проблем: гръбнакът на професията, човешкият контакт, понякога става невъзможен.
"Най-голямото предизвикателство с Ковид-19 е невъзможността агентите от службите да работят на терен в районите с голяма концентрация на заразени, особено в тези, където са наложени ограничения за движение", обяснява той.
Нарастваща заплаха
Администрациите и правителствата са почти изцяло фокусирани върху болестта. За всичко друго следят само службите.
И мненията са единодушни - заплахата идва от мрежата, независимо дали става въпрос за класическа атака срещу инфраструктура или администрация, или за оказване на влияние върху общественото мнение на разтревожени хора чрез разпространение на фалшиви новини с цел дестабилизация.
"Злонамерените играчи използват тези нови трудни обстоятелства", констатира Европол в съобщение за печата. "Компетентните органи на Европейския съюз са в тясна връзка помежду си", за да се справят с това.
Диапазонът е широк - от кражба на икономически и стратегически информации през промяна на данни (изборни, научни и др.) до парализа на сървъри, фишинг кампании, клевети. . . Но най-голямата опасност, идваща от вражески държави и организации, получили поръчка от същите тези държави, са масираните и сложни операции срещу администрации или държавни структури.
Експерт в сектора с много години опит в тази област подчертава, че големите сили разполагат с мрежи, които са достатъчно солидни и взаимно допълващи се, за да дадат отпор. "Голяма кибератака, при която прекъсвате интернет? Можеш да я извършите в слабо развити страни", казва той. "Но за да сринете интернет в западните страни, трябва да положите доста повече усилия".
Кибератаките не спират
Някои вероятно се надяват на световно примирие, тъй като само глобалното сътрудничество изглежда способно да намали смъртността от коронавируса. Но "през последните шест седмици видяхме заплашителни китайски действащи лица да продължават операциите си срещу обичайните си чуждестранни цели", заяви Бен Рийд от службата за анализ на кибершпионажа на американската компания "Файър ай".
"Прекалено рано е да видим количествен спад на активността. Това, което виждаме, е в съответствие с моделите: няма признак за примирие", каза той и посочи продължаването на дейностите в Северна Корея, Южна Азия и Русия.
"Не е необходимо да мобилизирате много хора или ресурси, за да извършите тези видове атаки", добави Сузан Сполдинг, анализаторка от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
"Русия всеки ден извършва операции за дезинформация, които целят да разрушат доверието на обществото в нашата демокрация. Няма причина да мислим, че тя ще спре", отсича Сполдинг.
Всъщност вниманието на всички западни правителства е насочено към Москва, обвинявана в извършване на все повече операции за дезинформация, свързана с коронавируса.
По този начин работната група East Stratcom на Европейския съюз, чиято работа е свързана с дезинформация, смята, че Москва е извършила не по-малко от 110 кампании, извършени от 22 януари до 19 март. Съобщения, "характерни за добре утвърдената кремълска стратегия за използване на дезинформация за засилване на разделенията, всяване на недоверие и хаос и изостряне на кризисни ситуации".
Обвиненията редовно се отхвърлят от руските власти, които на свой ред обвиняват Запада.
(БТА)