Нетяняху трябва да нареди Рубик кубчето, за да остане на власт
Бенямин Нетаняху спечели "най-голямата победа" в кариерата си на парламентарните избори на 2 март, но все пак трябва да реши главоблъсканица, за да може да ръководи следващото правителство и да уреди веднъж завинаги най-голямата политическа криза в историята на Израел.
Президентът разполага с време до 17 март да натовари някой депутат със съставянето на следващото правителство.
Премиерът Нетаняху трябва да привлече трима депутати към своя десен блок, за да може да остане на власт.
Подобно на центристкия му съперник Бени Ганц, той води пазарлъци в напрегната обстановка, за да може да получи подкрепата на 61 депутати и да формира правителство.
Ето пет възможни сценария:
1. Да съблазни депутати
След изборите Бенямин Нетаняху ликуваше пред твърдите си привърженици с най-добрия резултат начело на неговата дясна партия "Ликуд": 36 мандата от 120-те в парламента.
Заедно със съюзниците си от радикалната десница и ултраортодоксални партии тогава той можеше да разчита на около 60 мандата, като само един депутат не му достигаше за парламентарно мнозинство, пише БТА.
Но докато броенето на гласовете продължаваше, картината се разми, а с нея и перспективата за дясно правителство.
Останал сега с 58 мандата, този блок трябва да привлече трима депутати.
Той би могъл да ги потърси в лагера на формацията "Синьо и бяло" на Бени Ганц, в светската националистическа десница, водена от Авигдор Либерман, дори в левицата.
2. Да убеди Либерман
Две партии все още не са казали дали ще подкрепят Нетаняху или Ганц за поста министър-председател: партията "Израел бейтену" на Либерман и "Обединена листа" на арабските израелски партии, която също постигна най-добрия резултат в историята си с 15 мандата.
Съюз между "Ликуд" и арабските партии изглежда априори невъзможен, тъй като тези партии водиха кампания срещу Нетаняху, когото обвиняват в провокация.
А какво да кажем тогава за съюз между Нетаняху и Либерман?
Либерман обяви поредица от изисквания, за да се присъедини към един или друг лагер, сред които увеличение на пенсиите за най-бедните, закон за гражданския брак и друг, уреждащ наборната военна служба на ултраортодоксалните евреи, които понастоящем се възползват от изключения.
Бени Ганц каза "да" на исканията на Либерман, който е враждебно настроен както към арабските партии, така и към ултраортодоксалните еврейски формации. Но какво ще каже Бенямин Нетаняху, който наскоро обвини Либерман, че е "лъжец"?
3. Нетаняху да излезе от играта
Без допълнителна подкрепа, "Ликуд" на Нетаняху може да се опита да сподели властта с Бени Ганц.
През изминалата година, белязана от политическо напрежение и три гласувания за парламент, Ганц заяви, че е отворен за споделяне на властта, но при едно условие: Бенямин Нетаняху да уреди проблемите си с правосъдието, преди да се върне към политиката.
При този сценарий Нетаняху трябва да остане извън играта докато чака края на делото за корупция, присвояване и злоупотреба с доверие срещу него, което се очаква да започне в средата на март.
4. Ганц да поеме контрола
"Периодът на царуване на Нетаняху свърши", отсече в събота Бени Ганц. Бившият началник на генералния щаб, чиято формация спечели 33 мандата, разполага с две големи възможности: да се обедини с Либерман и арабските партии или да прокара в парламента закон срещу Нетаняху.
Ганц, който вече разчита на подкрепата на левицата (7 мандата), прие исканията на Либерман (7 мандата), но трябва да привлече и арабските партии (15 мандата), за да надделее над Нетаняху. С цялата тази подкрепа, Ганц би получил 62 места.
Но този път остава осеян с капани, защото отношенията на Ганц с арабските партии наскоро се влошиха и една малка част от арабската листа - ислямистката партия "Балад", която има 3 мандата от 15-те, е отказвала в миналото да подкрепи лидера на партията "Синьо и бяло".
Другата голяма възможност на Ганц би била да убеди Либерман и арабските партии да подкрепят закон, ограничаващ мандатите на министър-председателя и недопускащ лице, срещу което са повдигнати обвинения, да съставя правителство.
5. Четвърти избори
Сценариите могат допълнително да се ограничат и да се прецизират, но ако не се намери никакво решение, остава един изход: насрочване на четвърти поред парламентарни избори.