Когато държавата работи
Гръцката държава "съзря" тези дни по внезапен начин. Тя беше призована в много трудна ситуация да се справи с една безпрецедентна криза. Направи го с професионализъм, себеотрицание и в достатъчна степен. Харесва ни да говорим, че държавата ни е "развалина". Тя е това, което й се каже да бъде.
Ако политическата директива е да функционира като неправителствена организация и да наблюдава безучастно процесите, тогава е сигурно, че държавните механизми ще бездействат. Особено когато на хората се плаща минимално и в много неблагоприятни условия.
Когато има политическа воля, ясни разпореждания и лидерство, гръцката държава се справя съвсем прилично. Затруднява се да преодолее зимния сън от последните години, но в края на краищата се справя. Очевидно има и сериозни проблеми. Когато преминаваш от "назад" към "напред", естествено е разни служители да те гледат с неразбиране. "Какво точно имате предвид?", питат и допълват: "Да не вземем да си намерим белята, ако го направим това?"
Нужно е внимание. Професионализмът, респектът към правилата и законите не падат от небето. Нужна е строгост, дисциплина и постоянно обучение.
Държавата обаче съзря, защото доведе докрай една задача, която е неприятна, почти нечовешка. Никой не иска да гони семейства и деца, които са изгубили домовете си и търсят едно по-добро бъдеще. Никой. Една държава обаче има национални интереси, които трябва да защити, понякога на всяка цена. Освен това пред себе си нямаме обикновена хуманитарна криза, а една мощна и безпощадна държава, която е решила да използва тези злощастни хора като инструмент, за да изнудва Гърция и Европа. Голямото мнозинство от общественото мнение разбира какво се случва и подкрепя строгата политическа защита на границите. Реакциите и критиката също са полезни, защото е добре да се има едно наум и да не се изпуска топката.
Никой обаче не може да отговори на въпроса какво трябваше да направи което и да било гръцко правителство в момента, в който Анкара отвори портите. Да остави бежанските потоци, докато страната не може да издържи повече? Да чака европейските лидери да се събудят от дълбокия сън, да се съберат, да се договорят да променят Дъблинските регламенти, да приемат един нов план за разпределение на бежанците и после да се събудим всички заедно? Нямаше друго решение и това го знае добре и опозицията.
Навлезли сме в епоха на големи, непредвидими и асиметрични заплахи. За да ги посрещнем се нуждаем от държава, която може да работи професионално и понякога дори сурово.
(БТА)