Любопитни факти за 3-ти март, които може би не знаем
Трети март е най-големият ни Национален празник. Знаем, че на този ден България се е освободила от турско робство, че е подписан Санстефанският мирен договор и че на връх Шипка, където са се водили боеве, е построен паметник. Има и обаче още няколко факта, които не са толкова известни, предава Нова тв.
Вижте какво вероятно не сте чували за празника:
Договорът всъщност е подписан на 19 февруари.
3 март е по нов стил, а подписването на пакта е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър Втори, възкачил се на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписал декрета за отмяна на крепостното право.
По тази причина, а не заради заслугите си към България, той става известен у нас като Цар Освободител.
Преговорите по сключването на договора започват в главната квартира на руската армия в Одрин, като от 12 февруари се водят в Сан Стефано. Мирният договор е подписан в къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано, което днес е квартал в Истанбул, разположен е на Мраморно море, на около 10 километра западно от историческия център на града.
Разпоредбите от Сан Стефано са унищожени с подписването на Берлинския договор по време на конгрес без представител на България.
Решенията на свикания в Берлин международен конгрес (1/13 юни-1/13 юли 1878 г.) вземат единствено шестте велики сили - Англия, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия и Франция. Заседанията се ръководят от германския канцлер Ото фон Бисмарк. Екзарх Антим (свален от поста си и заточен в Мала Азия по решение на Високата порта още на 14 април 1877) още преди началото на конгреса отправя молба към руското правителство за изпращане в Берлин и на български делегат, но лично канцлерът - княз Горчаков, отхвърля тази молба. В германската столица има представители на Румъния, Гърция, Черна гора и Сърбия.
На 26 август 1934 г. цар Борис Трети открива високия над 30 м паметник на връх Шипка - един от символите на Освобождението. Присъствали са над 100 000 души, от които 80 живи опълченци - преки участници в епичните боеве. Какво не знаем? Истинският връх Шипка, където е било главното командване при отбраната на прохода, е на север от главното било и превала на прохода. Висок е 1232 м.
Върхът, където е днес Паметникът на Свободата, се е наричал Свети Никола.
През 1951 г. с указ му е дадено ново име - връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). През 1977 г. е преименуван на Шипка, но връх Шипка вече съществува и, за да се избегне абсурда, на истинския връх Шипка се дава също ново име - Малка шипка.
Ето защо, днешният връх Шипка е изкуствено "преместен" с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола.
С Шипка е свързан и още един малко известен факт, свързан с това в каква посока да гледа лъвът на паметника.
Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Той вече бил отлят в Софийския военен арсенал - от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона, и трябвало за се пренесе на върха на части, за да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до върха... И когато се умувало как 8-метровия цар на животните да бъде качен на кулата, румънското правителство протестирало: "Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!". Тогава Министерският съвет решил лъвът да се обърне на юг, но едновременно реагирали Гърция и Турция. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор.Заради международния натиск политиците ни се прекланят и свалят лъва от върха на паметника, "поставят" го на козирката над главния вход от северната страна, обърнат на запад. Познайте какво се случило - дошла мълниеносна реакция от Сърбия. Сръбският посланик дори връчил официална нота. "Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни". И така, пак се събрал Министерският съвет. Накрая е било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли освободителите.
Говори се, че след това решение българите приели всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират, а кабинетите на двама министри се занимавали с "въртенето на лъва в различните посоки на света..."
Строежът на монумента продължава отново през 1931 година. Трябвало да се постави фигурата на лъва над главния вход на вече построения паметник и да се направят окончателните довършителни работи.