Личен съветник на Хитлер 86 г. бил доктор хонорис кауза на СУ - отнеха му званието
Ханс Франк, отговорен за смъртта на стотици хиляди поляци, е обесен след решение на Нюрнбергския процес
Без титлата останаха още трима германски учени, свързани с нацизма
Личният съветник на Хитлер Ханс Франк е бил доктор хонорис кауза на СУ “Св. Кл. Охридски” цели 86 г. - от 1933-а до 26 февруари 2020 г.
В сряда титлата бе отнета на Франк и още 3-ма учени, свързани с нацистка Германия.
Решението на академичния съвет на Алма матер идва, след като в края на януари председателят на Асоциацията на оцелелите от холокоста в България и техните деца
Леа Коен праща
писмо до ректора
на СУ Анастас Герджиков. В него тя посочва имената на четирима почетни доктори на СУ, членове на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП), и настоява да им бъде отнето званието “доктор хонорис кауза”.
Беше възложена проверка на всеки от посочените в писмото случаи на четирима преподаватели от Историческия факултет, специалисти по историята на този период.
Кои са четиримата професори с отнети титли?
Ханс Франк е бил личен юридически съветник на Хитлер, а от 1933 г. е министър на правосъдието на Бавария и е начело на националсоциалистическата асоциация на юристите. През октомври 1939 г. е назначен за
генерален
губернатор на
окупирана Полша,
където е отговорен за убийството на стотици хиляди поляци и за депортацията на полските евреи.
Франк отговаря за Варшавското гето, което първо въвежда еврейската звезда, под негова юрисдикция са четири концлагера. На Нюрнбергския процес е осъден на смърт чрез обесване за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
През октомври 1940 г. почетното звание “доктор хонорис кауза на философските науки” е присъдено на Бернхард Руст, който от 1934 г. е министър на науката, възпитанието и народното образование на Германия. Получавайки поста, Руст
уволнява 1000
университетски
преподаватели
- евреи,
социалдемократи и др., ограничава академичното самоуправление и въвежда националсоциалистически дух и нацисткия поздрав в училищата. От 1940 г. той е групенфюрер на СА. Самоубива се в навечерието на капитулацията на Германия.
Едвалд Роберт Валентин фон Масов получава званието “доктор хонорис кауза на правните науки” през май 1939 г. Той е генерал-майор от пруската армия, а по време на балканските войни е изпратен в българския генерален щаб. През 1929 г. се запознава с Хитлер и по-късно става член на НСГРП.
От 1933 г. е президент на Германската служба за академичен обмен и на Германо-българското дружество. Като президент на Националния клуб приветства през 1937 г. Хитлер, който произнася реч по случай 15-годишнината от първото си слово пред клуба.
От 1932 г. започва кариера в СС. За 7 г. става СС групенфюрер и генерал-лейтенант.
Погребан е с
почести от СС и
с венец от
Хайнрих Химлер
Едуард Колрауш получава званието “доктор хонорис кауза на правните науки” през май 1939 г. Колрауш е юрист, ректор на Хумболтовия университет от 1932 до 1933 г. Той е един от създателите на Нюрнбергските закони, които полагат юридическата основа на антисемитската и расистката идеология на националсоциалистическата държава.
Случаят с Колрауш не е толкова безспорен, защото той не е съден, а след войната - през 1946 г., е назначен за декан на Юридическия факултет и заема катедрата по наказателно право в отворения отново Хумболт университет. Започналото през 1947 г. срещу него разследване за участието му в съставянето на Нюрнбергските закони не завършва със заключение, защото Колрауш умира преди приключването на работата на комисията.
Оставката му като ректор през 1933 г. идва, след като влиза в конфликт със студенти от Националсоциалистическия студентски съюз заради техен плакат “Срещу ненемския дух” във фоайето на университета. Той смята, че пресилените антиеврейски формулировки в него ще дискредитират борбата срещу ненемския дух, с която той е съгласен. На 4 февруари 1944 г. Адолф
Хитлер му връчва
Гьоте медал за
изкуство и наука
“Очевидно е, че почетното звание на СУ е присъдено на четиримата членове на НСГРП, един от които е извършил сериозни престъпления, за които е осъден, по политически причини и че те нямат място сред останалите учени, носители на доктор хонорис кауза, казват от СУ.
“Мисията на СУ да бъде основеннационален висш образователен, научно-изследователски и културен център с високо международно признание
е несъвместима
с търпимост към
идеология на
омразата, расизъм
и престъпления срещу хуманността.
Не можем и не бива да заличаваме историята, но сме убедени, че един такъв морален акт ще бъде сигнал за обществото, че грешките от тежките исторически моменти могат да бъдат посочени и осъдени, за да не бъдат допускани отново”, аргументират се от Алма матер.
Първи носител на титлата е Иван Вазов
Иван Вазов е първият носител на званието “доктор хонорис кауза”. Получава го през 1920 г. С титлата през годините са удостоени личности като Дмитрий Лихачов, Сергей Аверинцев, Пол Рикьор, Жак Дерида, Умберто Еко, Харолд Пинтър, Марио Варгас Льоса, между тях има нобелови лауреати като Ирен и Фредерик Жолио-Кюри, Бари Бариш, Орхан Памук, Мо Йен, а преди дни - и проф. Жерар Муру. Сред лауреатите има и политически личности като Индира Ганди, Рихард фон Вайцзекер, Франсоа Митеран, Хелмут Кол, Романо Проди, Михаил Горбачов и Шимон Перес.
“За първите 20 г. след Вазов званието са получили само още 6-има души. През 1939 г. обаче във връзка с пищните тържества за 50 г. на СУ Академичният съвет присъжда доктор хонорис кауза на 99 души наведнъж. Между тях са първият ректор на СУ Александър Теодоров-Балан, прочутият математик Годфри Харди, електроинженерът и изобретател Никола Тесла, световноизвестните филолози Паул Кречмер и Франц Дьолгер и др. За съжаление, сред удостоените през 1939 г. по политически причини лица попадат и такива, които участват в нацистките престъпления”, казват от СУ.