Световни медии: Новата британска имиграционна система намалява евтината работна ръка от ЕС
Новата британска система за имиграция, която предстои да бъде обявена днес, ще стимулира наемането на "блестящи" служители вместо на нискоквалифицирана работна ръка, пише френският в. "Поан". За получаването на работна виза кандидатите ще трябва да представят документи за завършено образование, да говорят английски и да имат предложение за работа с минимална годишна работна заплата от 25 600 лири (30 280 евро), като гражданите на ЕС няма да имат предимство пред тези на трети страни. Новите изисквания, които ще влязат в сила от 1 януари догодина, вече предизвикаха притесненията на някои британски ведомства като Националната здравна служба, функциониращи с помощта на работници от чужбина, които често не получават голямо заплащане, отбелязва изданието.
Новата имиграционна система ще принуди британските предприятия да спрат да разчитат на нископлатени чуждестранни работници и да наемат повече британци, подчертава британският в. "Дейли телеграф". Министри от правителството твърдят, че се очаква тя да доведе до съществено намаляване на миграцията, предава БТА.
Според съветници, до 70 на сто от работниците от ЕС, които са започнали работа във Великобритания след 2004 г., не биха отговорили изискванията, въведени с новата точкова система.
Работещият за собствена сметка полски водопроводчик остава в миналото, пише в. "Гардиън". Такситата на "Юбър" може да са по-трудни за откриване. Ако искате латвийска бавачка, трябва да й плащате по 500 лири седмично и данъчните служби трябва да го знаят, подчертава британското издание, което определя новата точкова система като "най-голямата структурна промяна в британския трудов пазар от десетилетия насам". Тя представлява отказ от досегашната практика и предвижда силна намеса на правителството.
Новата правителствена стратегия не предвижда ограничаване на миграцията до "десетки хиляди души" - целта, която Тереза Мей не успя да постигне като вътрешен министър и по-късно премиер на страната. Вместо това, работниците от чужбина ще бъдат приемани, ако отговарят на високите изисквания. Целта е промяна на британския икономически модел.
Реалните заплати едва сега надхвърлиха равнището си от преди рецесията през 2008 г. и безработицата е рекордно ниска, но инвестициите и производителността са изключително слаби. Някои министри смятат, че работодателите биха предпочели да наемат евтини работници от Източна Европа, вместо да инвестират в нова техника, която да повиши ефективността им.
Работодателите няма да харесат новата политика за създаване на икономика, базирана на висока квалификация, висока продуктивност и високи заплати. Групите за защита на интересите на индустрията ще кажат, че по-строгият подход ще засегне всички сектори, включително събирането на плодове и продавачите в магазини. Вече имаше предупреждения, че цената на новата политика ще бъде недостиг на работна ръка, по-лоша грижа за възрастните и по-високи цени за потребителите.
В отговор правителството на Борис Джонсън заявява, че предприятията "ще трябва да се адаптират към края на свободното движение и ние няма да се опитваме да пресъздадем резултатите от свободното движение чрез точковата система", отбелязва в. "Гардиън", цитирайки стратегическия документ.
Правителството съветва работодателите да наблегнат на задържането на служители, продуктивността и инвестициите в технологии и автоматизиране на работния процес - или с други думи, да приемат и да се адаптират към новата ситуация, гласи заключението на британското издание.
Правителството вече беше подложено на критики за новите правила. Лидери на британската индустрия предупредиха, че те може да доведат до "пълна катастрофа" за някои предприятия, отбелязва в. "Ивнинг стандард".
Радикалните промени, въведени с новите правила, може да доведат до криза в здравните и социални услуги, отбелязва в. "Вашингтон пост", посочвайки, че те затрудняват гражданите на ЕС да намерят работа във Великобритания, но са улеснение за граждани на редица други страни.
Стотици хиляди граждани на ЕС работят в момента в сектори като селското стопанство, здравеопазването и ресторантьорския бизнес, които са относително нископлатени.